Уикипедия

Музика в Пловдив

Музиката в Пловдив е важна част от пловдивската градска култура.

Оркестърът към катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив, с неговия диригент отец Мартилети

История редактиране

Католическият мисионер отец Доменико Мартилети, свещеник в пловдивската католическа катедрала „Свети Лудвиг“ е първият хоров и оркестров диригент в Пловдив. Той обучава пловдивски младежи да свирят и пеят, като формира музикална група, в която са включени 4 цигулки, 1 контрабас, 4 флейти, 2 кларинета, 2 валдхорни, 1 флигорна – това дава основание да се счита, че в Пловдив е създаден първият български симфоничен оркестър.[1] Неговият оркестър свири на тържествата при откриване на европейските вицеконсулства в града през 60-те години на XIX в. С това се поставя началото на организирания музикален живот в Пловдив. Отец Мартилети пристига в Пловдив през 1861 г. да монтира орган в катедралата („първият, който са виждали и чували в България“ – според отчет на епископ Андрей Канова). По това време за църквата са закупени също два хармониума – от Париж и Виена, както и други музикални инструменти – от Виена и Цариград. В писмо от 4 март 1864 г. до свой приятел в Одеса Найден Геров пише „Тук от някое време се е подкачило да се разпространява европейската музика“. През 1899 г. по време на погребението на принцеса Мария-Луиза композиторът Ангел Букорещлиев свири на органa в църквата. По-късно на коледни и великденски служби на органа свири и чеха Антон Тайнер.[2]

 
Екземпляр на „Българска китка“, подписан от Швестка на 1 ноември 1881 г.

През 1879 г. е създаден Пловдивският духов оркестър. Той се нуждае от подготвени ръководни кадри и по тази причина са привлечени чужди музиканти. Един от тях е чехът Франц Швестка. 26 музикални пиеси от репертоара на оркестъра по онова време са негово дело. Той влага много усилия в събирането и класифицирането на автентични народни мелодии от различни краища на България. Въпреки че умира твърде млад, Швестка успява да завърши един от замислените си трудове, основополагащ за българската музикална култура. Това е „Българска китка“ – сборник, съдържащ партитури на български, руски, чешки и турски народни песни, аранжирани за духов оркестър. Авторът го посвещава на Областното събрание на Източна Румелия.[3]

Колежът „Свети Августин“ играе ярка културна роля в Пловдив. Силно развитие в него получава музиката, която датира от времето на Първото пловдивско изложение през 1892 г. Тогава е създаден първият духов ученически оркестър, наброяващ над 60 музиканти в следващите години. През 1900 г. е основан т. нар. „струнен оркестър“, представляващ всъщност пълноценна симфонична формация с над 30 музиканти, 1/3 от които учители. През 1906 г. се създава и мандолинен оркестър. Училищните оркестри неизменно присъстват на всички тържествени прояви в града. Наред с оркестрите в колежа се организират и хорове, които участват в църковни служби и представления.

 
Хористи от Пловдивското певческо дружество сред гостуващи хърватски музиканти, юни 1886 г.

Певческото дружество в Пловдив е основано през 1894 г. с цел изучване, развиване и разпространение на българската народна песен и музика.[4] Заедно с военната духова музика години наред са главани изпълнители на откритите тържества на 1 май на Бунарджика. През 1901 г. в Пловдив гостува италианска оперна група „Gonsales“. С това пловдивчани имат възможност да посетят за първи път опера. През 1905 г. пловдивският учител Димо Бойчев открива във Втора прогимназия „Марашлията“ детска музикална „китка“ (група), в която децата се учат да пеят и играят на сцената. Поставени са първите оперетки „При болния учител“ и „За птички“, композирани от маестро Георги Атанасов. Към 1906-1907 г. в много къщи в Пловдив се появява пианото.[2]

През лятото на 1923 г. пловдивски интелектуалци и общественици вземат решение в града да се създаде Дом на изкуствата и печата. Сред основателите са изявени представители на пловдивските културни среди: композиторите и диригентите Ангел Букорещлиев, Антон Тайнер, Христо Манолов, оперният певец Събчо Събев, музикантите д-р Павел Недков, Спас Софиялиев, Антон Цариградски, Аглая Барзова, и др.[5] Сградата на дома е построена в началото на 1930-те г. Тя става база почти всички културни изяви на пловдивската интелигенция в областта на музиката, театъра, литературата и изобразителното изкуство. През 1944 г. в нея е настанено кино „Култура“. Днес е студио на Радио „Пловдив“.

Пловдивската опера е създадена през ноември 1953 г., когато се състои първия спектакъл на операта „Продадена невеста“. През 1965 г. започват и представления на открито. Първоначално на Бунарджика, а по-късно и на Античния театър.[6]

Градският духов оркестър е емблематична формация за града в продължение на 40 години. Оркестърът е закрит през 2000 година поради липса на средства за издръжка, но през 2007 г. са направени постъпки за възстановяването му. Международният фестивал на камерната музика е основан през 1964 г. Провежда се ежегодно през месец юни в Етнографския музей.[7] 

Пловдивската формация „Бели, зелени и червени“ е сред най-популярните български джазови формации, създадена през 1971 г. Днес групата е не само сред символите на съвременната музикална култура на града, но и сред основните двигатели на джазовия живот в България и участник във всички културни процеси в страната от 1970-те години до днес.

През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивска филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество - Пловдив. Днес дружеството поддържа съставите на оперни солисти, оркестър, хор и балетна трупа. Специално място в активната му дейност продължават да заемат представленията на открито.

Една от музикалните забележителности в Пловдив е Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (съкратено АМТИИ), основана от проф. Асен Диамандиев. Тя е второто висше музикално училище в България след Българската държавна консерватория в София. Акад. Николай Стойков създава там катедра „Музикален фолклор“, като по този начин поставя началото на академичното изучаване на българския фолклор.

Училища редактиране

Формации редактиране

Хорове
Други

Видни лица редактиране

  Основна статия: Пловдивчани

Фестивали редактиране

Галерия редактиране

  •  
    Хор „Детска китка“ на Международния фестивал за Коледна музика в Прага, 2006 г.
  •  
    Международен фолклорен фестивал в Пловдив, 2012
  •  
    Операта „Аида“, на сцената на Античния театър, 2017

Източници редактиране

  1. ↑ Райчевски, Г. „Пловдивска енциклопедия“, издателство „Библиотека Пловдив“, Пловдив, 1999.
  2. ↑ а б Алваджиев Н., „Пловдивска хроника“, издателство „Летера“, Пловдив, 2019
  3. ↑ Калинкова, П. „Чешкият принос в пловдивското образование и култура“. сп. „Българи“, стр. 34, бр.1 /2010 г.
  4. ↑ Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
  5. ↑ Калинкова, П., Дом на изкуствата и печата в Пловдив, сп. Българи, бр. 6, 2010 г.
  6. ↑ Опера в Пловдив - За нас
  7. ↑ а б „Международен фестивал на камерната музика“ - История
  8. ↑ Пловдивски джаз вечери, архив на оригинала от 22 май 2010, https://web.archive.org/web/20100522001219/http://www.jazznight.plovdiv.bg/, посетен на 23 декември 2019 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Музика_в_Пловдив&oldid=11789522“.