Навуходоносор II (на акадски Nabû-kudurri-ußur - „Бог Наву, закриляй моя първороден син“; на иврит - נבוכדראצר, в Септуагинтата – Ναβουχοδονοσορ) е вавилонски цар, син на Набопаласар, основателя на Нововавилонското царство, считан за най-забележителния сред владетелите му, включително заради своите строителни начинания (като Висящите градини на Вавилон – едно от седемте чудеса на света, които може да са доразвитие на по-ранен парк, създаден от Семирамида) и значителните териториални разширения, сред които превземането на Царство Юдея, през 586 г. пр.н.е.

Навуходоносор II
цар на Вавилон
Роден
около 642 г. пр.н.е.
Починал
около 561 г. пр.н.е. (81 г.)
Семейство
СъпругаАмитис от Мидия
Навуходоносор II в Общомедия

Навуходоносор в Библията редактиране

В Библията Навуходоносор е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит, от една страна, като безбожен тиранин, който впоследствие се разкайва, но и като божи инструмент за наказание на евреите за техните грехове.

След превземането на Йерусалим и сриването на Соломоновия храм от Навуходоносор II и отвеждането на част от народа във Вавилонския плен, Кивотът на завета, съдържащ скрижалите с Десетте Божи заповеди, изчезва и оттогава за неговото местонахождение в продължение на над 2500 години се носят неизброими и взаимоизключващи се легенди, най-популярната, но и недостоверна, от които е, че е в Етиопия, отнесен още от Савската царица, подарен й от цар Соломон.

Операта "Набуко" редактиране

Навуходоносор II е известен и с италианската транскрипцияНабуко“, по едноименната опера на Джузепе Верди.

Източници редактиране

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране