Уикипедия

Наивизъм

Наивизъм (на френски: art naïf) е всяка форма на изобразително изкуство, създадена от човек, който няма формалното образование и обучение на дипломиран художник (в сферата на анатомията, историята на изкуството, техниката, перспективата, начините за виждане)[1]. Когато тази естетика се употребява от обучен художник в резултат се получава изкуството, наречено примитивизъм. За разлика от народното изкуство, наивистичното изкуство не определя непременно различен културен контекст или традиция. Научното изкуство е признато по света и често имитира детската простота и откровеност[2]. Картините от този вид обикновено имат плосък стил на превъплъщение с елементарен израз на перспектива[3].

Пример за изкуството на наивизма е тази картина – „Трапезата на лъва“ от Анри Русо.

Един особено влиятелен художник на „наивистичното изкуство“ е Анри Русо (1844 – 1910 г.), френски пост-импресионист, открит от Пабло Пикасо.

Течението възниква и се развива в края на XIX и началото на XX век. [4]

Характеристика редактиране

В миналото на наивистичното изкуство[5] често се гледало като на външно изкуство, което е практикувано от човек без формално (или почти никакво) обучение или степен по изобр. изкуство. Но това се променя през 20 век, когато се създават първите художествени академии за наивистично изкуство. В наши дни наивистичното изкуство е вече напълно признат артистичен жанр, представен в художествените галерии в цял свят.

Характеристиките на наивистичното изкуство са в странна връзка с качества на живописта, пренебрегвайки по природа трите правила на перспективата:

  1. Намаляване на размера на обектите пропорционално на разстоянието,
  2. заглушаване на цветове с разстояние,
  3. намаляване на точността на детайлите с разстоянието,

В резултат са налице:

  1. Геометрично неправилни ефекти на перспективата (неловката перспектива на рисунката, детски рисунки, средновековен стил, но сравнението спира там)
  2. Силно използване на шарки, нерафиниран цвят върху всички планове на композицията, без да се обезсърчава във фонов режим,
  3. Подробна точност детайлите, включително и тези детайли във фона, които би трябвало да бъдат засенчени.

Течения редактиране

Годината, в която „наивистичното“ изкуство е „открито“ за света, е 1885 г., когато художникът Пол Синяк открива дарбата на Анри Русо и организира изложби с неговите творби в редица престижни галерии[6].

Група Земля редактиране

Група Земля са хърватски художници, архитекти и интелектуалци, работещи в Загреб от 1929 до 1935 г. Групата е била с марксистка ориентация и е била частично моделирана върху „Neue Sachlichkeit“[7], водеща до повече стилизирани форми и появата на наивната живопис. Групата включва художниците Кристо Хагеюшич, Едо Коватиевич, Омер Мухаджич, Камило Ружичка, Иван Табакович и Отон Придружник, скулпторите Антун Аугустинчич, Франо Кристинич и архитект Драго Иблър. Група Земля търси отговори на социални въпроси. Програмата им подчертава значението на самостоятелното творческо изразяване и се противопоставя на некритичното копиране на чужди стилове. Вместо да произвеждат изкуство заради изкуството, те смятат, че тя трябва да отразява действителността на живота и нуждите на съвременната общност. Дейностите на изложбите на групата бяха все по-провокативни за правителството на деня, а през 1935 г. групата беше забранена.

Хлебине редактиране

Хлебине са хърватски наивисти художници, работещи в или около село Хлебине, близо до унгарската граница от 1930 г. насам. По това време според Световната енциклопедия по наивистичното изкуство, 1984 с. Хлебине било се простирало до „няколко кални улички и едноетажни къщи“, но то създава забележителна група художници стават име в югославската наивна живопис[8].

Хлебине представлява малка живописна община в северната част на Хърватия, която през 1920 г. се превръща в място, срещу което група самоуки селяни започват да развиват уникален и донякъде революционен стил на рисуване. Това е предизвикано от водещи интелектуалци от времето като поета Антун Густав Матош и най-голямото име в хърватската литература Мирослав Кърлежа, който призовава за индивидуален национален художествен стил, който да бъде независим от западните влияния. Тези идеи били приети от известения художник от Хлебине Кристо Хегедушич, който открива Училище по живопис Хлебине през 1930 г. в търсене на национален „артистичен образ на селските райони“[9].

Иван Генералич е първият майстор на Хлебинската школа и първият, който развива отличителен личен стил, постигайки високо майсторство в своето изкуство[10].

След Втората световна война, следващото поколение Хлебински художници се стремяха да се съсредоточат повече върху стилизираните изображения на селския живот, взети от въображението. Дженералич продължава да бъде доминиращата фигура и насърчава младите художници, включително и синът му Йосип Генералич.

Хлебинската школа се превърна в световен феномен с появата си в биеналето във Венеция през 1952 г. и изложби в Бразилия и Брюксел[11].

Някои от най-известните наивни художници са Драган Гази, Иван Генералич, Йосип Генералич, Кристо Хагеюшич, Миджо Ковачич, Иван Лакович-Хърватия, Франьо Мраз, Иван Вечений и Мирко Вириус.

Художници редактиране

XVIII век редактиране

 
Пример за работата на Янко Брашич. Битката в Косово.
  • Олуф Бререн (1787 – 1839)
  • Justus DaLee (1793 – 1878)
  • Едуард Хикс (1780 – 1849)
  • Джошуа Джонсън (1763 – 1824)

XIX век редактиране

  • Джеймс Бард (1815 – 1897 г.)
  • Илия Башичевич (1895 – 1972 г.)
  • Андре Баучънт (1873 – 1958)
  • Камил Бомбоа (1883 – 1970)
  • Фердинанд Шевал, известен като „фаворит Шевал“ (1836 – 1924 г.)
  • Денис Корбет (1826 – 1910)
  • Хенри Дарър (1892 – 1973)
  • Теора Hamblett (1895 – 1977)
  • Джон Кейн (1860 – 1934)
  • Арнолд Крамър (1882 – 1976)
  • Олоф Кранс (1838 – 1916)
  • Антонио Лигаубе (1899 – 1965)
  • Кандидо Лопес (1840 – 1902)
  • Серафина Луи, известна като „Séraphine de Senlis“ (1864 – 1942)
  • Л. С. Лоури (1887 – 1976)
  • Анна Мери Робъртсън (1860 – 1961)[12]
  • Никифор Дровняк (1895 – 1968) Полша
  • Теофил Очиепка (1891 – 1978) Полша
  • Хорас Пипин (1888 – 1946)
  • Нико Пиросмани (1862 – 1918)
  • Петър Риндисбахер (1806 – 1834) Американец, б. Швейцария
  • Барбаро Ривас (1893 – 1967) Венецуела
  • Анри Русо (1844 – 1910) Франция
  • Джон Сърл (1894 – 1993) САЩ
  • Матия Скуржени (1898 – 1990 г.) Хърватия
  • Хенри Стокли (1892 – 1982), Великобритания
  • Лавослав Торти (1875 – 1942) Хърватия
  • Мирко Вириус (1889 – 1943) Хърватия
  • Мигел Гарсия Виванкос (1895 – 1972)
  • Луи Вивин (1861 – 1936)
  • Алфред Уолис (1855 – 1942)
  • Скоти Уилсън (1890 – 1972)
  • Елинор Айки (1893 – 1969)

ХХ век редактиране

 
Играчи на домино (Juego de Domino), маслени бои върху платно от кубинския художник Хосе Родригес Фустер.
  • Геснер Абелард (1922 г.)
  • Андреас Аларисто (1900 – 1989) Финландия
  • Альона Азерная (1966 г.) Русия
  • Ян Бакур (1937 г.) Сърбия
  • Ян Балет (1913 – 2009 г.)
  • Нина Барка (Мари Смирски) (1908 – 1986 г.)
  • Катерина Билокур (1900 – 1961) Украйна
  • Янко Брашич (1906 – 1994 г.)
  • Фредерик Брюли Буабр (1923 г.)
  • Юджин Буктеника (1914 – 1997 г.) Хърватия
  • Зузана Чалупова (1925 – 2001 г.) Коновица (Войводина) Сърбия
  • Паулина Констанция (1970 г.) Филипини
  • Мишел Делакроа (1933 г.) Франция
  • Префет Дъфаут (1923 г.)
  • Емерк Фейш (1904 – 1969) Хърватия
  • Хауърд Финстер (1916 – 2001)
  • Роберт-Емил Фортин (1945 – 2004) Канада
  • Джордж Фредерикс (1929 г.)
  • Хосе Родригес Фустер (1946 г.) Куба
  • Драган Гази (1930 – 1983) Хърватия
  • Иван Генералич (1914 – 1992) Хлебин, Хърватия
  • Йосип Генералич (1935 – 2004) Хлебин, Хърватия
  • Мокарамех Ганбари (1928 – 2005) Иран
  • Petronėlė Gerlikienė (1905 – 1979)
  • Петър Грюк (1933 – 2006) Хърватия
  • Кристо Хегеушич (1901 – 1975) Хърватия
  • Вера Хендрихова (1920 – 1981) Чехия
  • Ян Хусарик (1942 г.) Падина, Сърбия
  • Даниел Джонстън (1961 г.) Остин, Тексас
  • Драго Юрак (1911 – 1994 г.) Хърватия
  • Боб Джъстин (1941 г.)
  • Ференц Калмар (1928 г.)
  • Миджо Ковачич (1935-) Хърватия
  • Сийгфрид Л. Кратоввил (1916 – 2005) Австрия
  • Иван Лакович (1932 – 2004) Хърватия
  • Павел Леонов (1920 – 2011) Русия
  • Мануел Лепе Македо (1936 – 1984)
  • Ферейра Луи Мариус (1953 г.)
  • Катя Медведева (родена 1937 г.) Русия
  • Мартин Мехкек (1936 – 2014 г.) Хърватия
  • Мануел Мендеви (1944 г.) Куба
  • Доброслав Милоевич (1948 г.) Сърбия
  • Етел Райт Мохамед (1906 – 1992) Американец
  • Франжо Мраз (1910 – 1981) Хлебин, Хърватия
  • Navitrolla (1970 г.) Естония
  • Ради Неделчев (1938 г.)
  • Норман Неазом (1915 – 2010 г.)
  • Мери Нол (1914 – 2001) Фокс Пойнт, Уисконсин
  • Деролд Пейдж (1947)
  • Стан Йоан Патраш(1908 – 1977) Румъния
  • Брайън Пиърс (1929 – 2007)
  • Марио Перес (1943 г.)
  • Нан Фелпс (1904 – 1990) Американец
  • Мария Примаченко (1908 – 1997) Украйна
  • Олес Семерня (1936 – 2012 г.) Украйна
  • Алевтина Пижова (родена през 1936 г.) Русия
  • Иван Рабузин (1921 – 2008) Хърватия
  • Маркей Робинсън (1918 – 1999 г.) Ирландия
  • Константин Родко (1908 – 1995 г.)
  • Василий Романенков (1953 – 2013 г.) Русия
  • Хайнц Сеелиг (1909 – 1992) Израел
  • Йешайа Шейнфелд (1909 – 1979) Израел
  • Мери Майкъл Шели (роден през 1950 г.)
  • Крис (артистът на Симпсън) (1983 г.) Англия
  • Петър Смайч (1910 – 1985) Хърватия
  • Питър Смит (1967 г.)
  • Славко Столник (1929 – 1991 г.) Хърватия
  • Бунлеуа Сулилат (1932 – 1996 г.)
  • Драгиша Станиславвич (1921 г.)
  • Чайби Талал (1929 – 2004)
  • Брача Търнър (1922 г.)
  • Клаудия Векюрели (1978 – 2009) Италия
  • Иван Веченид (1920 – 2013 г.) Хърватия
  • Guido Vedovato (1961 г.) Италия
  • Артър Вилньов (1910 – 1990)
  • Елена Волкова (1915 – 2013 г.)
  • Сергей Заграевски (1964 г.) Русия
  • Фред Йейтс (1922 – 2008)
  • арх. Георги Георгиев, 1956г., България

Българските художници наивисти редактиране

  • Георги Кононец, р.1936 Перник
  • Бенчо Обрешков (1899 – 1970), Карнобат
  • Димитър Вецин 1950 г., с. Орешец, Белоградчишко
  • Румен Малчев 1970 г., гр. Ямбол
  • Стела Стефанова 1979г., гр. Пловдив

Музеи и галерии редактиране

 
Анонимен художник от Пернамбуко, Бразилия: Пейзаж.
 
Анонимен художник от Харков: Папа Гуей

България редактиране

Салон за наивистично и интуитивно изкуство

Белгия
Бразилия
Канада
Хърватия
Естония
Финландия
Франция
Германия
Унгария
  • Музей на унгарските художници наивисти в Кечкемет[14]
Израел
Латвия
Никарагуа
  • Arte Primitivista де Никарагуа в Манагуа
Филипини
Португалия
  • Музея на изкуствата Приемна Модерна в Гимараеш
Русия
Сърбия
Словения
Испания
  • Мануел Морал Международен музей на наивистичното изкуство в Хаен[15]
САЩ
  • Антъни Петуло Колекция от самоук и изкуство отвън[16]
  • Американски музей за визуално изкуство в Балтимор[17]

Библиография редактиране

  • Walker, John. „Naive Art“. Glossary of Art, Architecture & Design since 1945, 3rd. ed.
  • Bihalji-Merin, Oto (1959). Modern Primitives: Masters of Naive Painting. trans. Norbert Guterman. New York: Harry N. Abrams.
  • Fine, Gary Alan (2004). Everyday genius: self-taught art and the culture of authenticity. Chicago, IL: University Of Chicago Press. ISBN 978-0-226-24950-6.
  • Наивното изкуство в България, Татяна Вучева, изд. Български художник, 1982

Организации редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Benedetti, Joan M. (19 април 2008). „Folk Art Terminology Revisited: Why It (Still) Matters“. In Roberto, K. R. Radical Cataloging: Essays at the Front. McFarland. p. 113. ISBN 978-1-4766-0512-8.
  2. ↑ Walker, John Albert (26 април 1992). Glossary of Art, Architecture, and Design Since 1945. London: Library Association Publishing. p. 433. ISBN 978-0-85365-639-5. OCLC 26202538.
  3. ↑ Matulka, Denise I. (2008). „Anatomy of a Picture Book: Picture, Space, Design, Medium, and Style § Naïve Art“. A Picture Book Primer: Understanding and Using Picture Books. Westport: Libraries Unlimited. p. 80. ISBN 978-1-59158-441-4. OCLC 225846825.
  4. ↑ Feminist Aesthetics in Music By Sally MacArthur, стр. 169
  5. ↑ Nathalia Brodskaïa L'Art naïf éd. Parkstone International ISBN 978-1-85995-668-7
  6. ↑ "WetCanvas: Articles: Jan and Adrie Martens: An Introduction to Naive Art" Архив на оригинала от 2019-08-25 в Wayback Machine.. www.wetcanvas.com
  7. ↑ www.c3.hu
  8. ↑ "Hlebine School – oi" Архив на оригинала от 2018-11-17 в Wayback Machine..
  9. ↑ "Hlebine School of Art: More than peasant doodles". MoonProject.
  10. ↑ Otvorena.hr, Otvorena mreza. "The Croatian Museum of Naive Art – Guide to the Permanent Display" Архив на оригинала от 2018-03-23 в Wayback Machine..
  11. ↑ DK Eyewitness Travel Guide: Croatia. Penguin
  12. ↑ lifestyle.framar.bg
  13. ↑ "Croatian Museum of Naive Art" Архив на оригинала от 2018-03-24 в Wayback Machine.
  14. ↑ Museum.hu: Museum of Hungarian Naive Artists (Kecskemét)
  15. ↑ www.bañosarabesjaen.es
  16. ↑ www.petulloartcollection.org
  17. ↑ www.avam.org
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Naïve art в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Наивизъм&oldid=12202504“.