Наполеоне дела Торе
Наполеоне дела Торе или Ториани, наречен Напо (на италиански: Napoleone della Torre, Napo Torriani; † 16 август 1278, Комо) е италиански кондотиер, господар на Милано от 24 декември 1265 до 21 януари 1277 г. и един от най-силните представители на гвелфския род Дела Торе.
| Наполеоне дела Торе | |
| господар на Милано | |
| Управление | 24 декември 1265 – 21 януари 1277 |
|---|---|
| Наследил | Филипо дела Торе |
| Наследник | Отоне Висконти |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Параклис “Св. Никола“ в Замъка Барадело в Комо |
| Други титли | капитан на народа подест на Бергамо (1235) подест на Пиаченца (1260) имперски викарий за Милано (от 1273). |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Династия | Дела Торе |
| Баща | Пагано дела Торе |
| Брак | Маргьорит дьо Бо |
| Потомци | Корадо Риналдо Касоно Донина Аниезе |
| Герб | .svg) |
| Наполеоне дела Торе в Общомедия | |
Произход редактиране
Той е син на Пагано дела Торе (* ? † 1241), глава на Credenza di Sant'Ambrogio (Градската управа) на Милано от 1216 г. до смъртта си, подест на Бреша (1227), подест на Бергамо (1228), и неизвестна жена.
Има девет братя:
- Ермано (неизв.), подест на Болоня (1253), подест на Флоренция (1256), подест на Пиза (1258); съпруг на Лучия да Кореждо и на Витория дела Скала; родоначалник на кадетския клон на Гориция
- Авоне (* ? † сл. 1279), подест на Пистоя (1274)
- Мартино (* ? † сл. 1277)
- Филипо (неизв.), подест на Сачиле (1290)
- Паганино (* ? † 1266), подест на Новара (1259), съпруг на Микарда да Монтефелтро
- Франческо (* ? † 1277 в Дезио), подест на Новара (1243, 1263 и 1271), господар на Сеприо (1266), подест на Бреша (1266), подест на Алесандрия (1269), подест на Кремона (1271), подест и ректор на ривиерата на езерото Орта (1271), съпруг на Джулия Кастильони, родоначалник на кадетския клон Комо
- Салвино (* ? † сл. 1281), съпруг на Роза Туркони
- Каверно (* ? † сл. 1277), подест на Мантуа (1245), съпруг на Орсина Мандели, родоначалник на кадетския клон Верона
- Раймондо (* ? † 1298), архисвещеник на Монца (1251-62), титулярен архиепископ на Милано (1261-62), епископ на Комо (1262 – 1273) и патриарх на Аквилея (1273 – 1299).
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Нищо не се знае за живота му до 1260 г., когато става подест на Пиаченца. През този период Сеньория Милано се управлява последователно от неговите братовчеди Мартино и Филипо дела Торе – синове на Якопо дела Торе. Още в този период Напо е активен в политиката на град Милано: той също подписва съюзния договор с Шарл I Анжуйски през 1265 г.
Господар на Милано редактиране
След смъртта на братовчед му Филипо през декември 1265 г. Напо идва на власт, като го наследява в управлението на Милано, имайки титлата на Старейшина на народа на Милано и същевременно тази на подест на Комо, Новара, Бергамо и Лоди.
Той продължава политическата линия, начертана от своя предшественик, винаги заставайки на страната на гвелфите и благоприятствайки начинанията на Шарл I Анжуйски. Анжуйската победа в битката при Беневенто на 26 февруари 1266 г. срещу гибелините на крал Манфред бележи триумфа на гвелфската партия в Северна и Централна Италия и края на господството на Хоенщауфените над Кралство Сицилия.
Докато Наполеоне властва в Милано, неговият брат Раймондо – епископ на Комо получава от Гвелфската лига правото да назначава подестите на Мантуа и Ферара сред семейството си – факт, който консолидира още повече силата на Дела Торе в Италия. Брат му Франческо е господар на Сеприо, а брат му Паганино е господар на Верчели, макар и за кратко, тъй като убит и след това отмъстен от Наполеоне.
Междувременно бившият крал на Сицилия Конрадин има намерение да слезе в Италия и да си възвърне владението на кралството, което му е взето от чичо му Манфред. Страхът от възраждане на властта на гибелините подтикна представителите и господарите на гвелфските градове да се срещнат в Милано на 4 април 1267 г., за да подновят Гвелфската лига и да поверят нейното командване на Наполеоне, неговия брат Раймондо и Гулиелмо VII дели Алерамичи, маркиз на Монферат. Въпреки това Наполеоне, също командващ армията на гвелфите, заема двусмислено отношение по този повод, без изобщо да атакува ефективно Конрадин, който междувременно се е установил в Павия в края на януари 1268 г., може би поради конфликти с папа Климент IV.
След поражението на Конрадин в битката при Талиакоцо на 23 август 1268 г. Шарл Анжуйски възнамерява да разшири господството си над цяла Северна Италия и моли гвелфските градове да свикат събрание в Кремона, по време на което да бъде признато неговото господство. Участващите градове, подкрепяни главно от Наполеоне, обаче декларират, че не желаят да признаят неговата власт. Поради тази причина отмъщението на Анжуйците е главно срещу Дела Торе и всъщност те поддържат много бунтове срещу тях и тяхното господство. Поради това Напо е принуден да увеличи данъчното облагане, и това е и защото той прави всичко възможно за изграждането на обществената инфраструктура като почистването и павирането на градските улици и завършването на канала Навильо Гранде от Абиатеграсо до Милано през 1271 г.
През 1271 г. Напо възобновява господството си над Новара и подписва мирен договор с Бреша. Следват безброй бунтове: първо Бреша, а след това Лоди изоставят Гвелфската лига и преминават към гибелините, но Лоди е завладян отново от Наполеоне. След Лоди се разбунтува Комо, а дори в Милано започват да възникват противопоставяния поради непрекъснатите и огромни данъци, поискани от Напо. Впоследствие Крема, Кремона и Новара също се надигат и в този момент силата на семейство Дела Торе започва да се колебае.
През 1272 г. в Милано е свикан нов Съвет на 900-те, където накрая Наполеоне е признат за господар на Милано и следователно е призната Сеньория Милано.
През 1269 г. брат му Раймондо е заловен от Корадо Веноста фон Мач – феодал на замъка Бофалора във Валкиавена, и изложен в клетка на обществените подигравки в Сондало във Валтелина. След това той е освободен от милициите на Наполеон, които разрушават замъка на 25 септември 1273 г.
Бунт в Лоди редактиране
През лятото на 1273 г., след бунта в Лоди, разпален от семейство Овернаги, Напо събира армия от градовете Милано, Верчели, Новара, Комо и Бергамо. На 25 юли карочо-то напусна Милано, но на 18 август войските все още лагеруват около Сан Джулиано, на 20 са при Калвенцано, а на 27 са пред градските стени, чиито околности разграбват. Построен е замък или обсадна кула, за да атакува града, но шест дена по-късно армията се изтегля към Милано. Причината за тази забавеност според италианския историк от 18 век Джорджо Джулини се дължи на желанието на Напо да си върне града с дипломация, а не с оръжие, за да не се прояви като тиранин в очите на хората.
На 19 април 1270 г. миланската армия се придвижва отново към Лоди и през следващите дни някои малки села около града са превзети и околността е ограбена, но градът не е нападнат. Семейството Сомарива от Лоди, заточено от своя град, постига споразумение с Напо чрез брат му Раймондо дела Торе, епископ на Комо: в замяна на мира и свободната търговия между двата града те ще вдигнат на бунт своите поддръжници, за да изгонят подеста Алберто Катаско и Буозо да Довера, и това би позволило на Напо да назначи викарий по свой избор. На 4 юли градът попада в ръцете на Дела Торе и Напо влиза в него, приветстван от хората. Въпреки това, докато Дела Торе са на трапезата и обядват, привържениците на сем. Овернаги, водени от Сучо Вистарини, изненадващо нападат поддръжниците на сем. Сомаривa, като почти успяват да ги прогонят от града. Напо изоставя обяда и след като събира своите хора, се насочва срещу Овернаги, като успява да ги победи и да убие Франческо Вистарини – син на Сучо. Самият Сучо заедно със сина си Антонио решава да се предаде, като се представи в двореца на Дела Торе; двамата са изпратени като пленници в Милано. Според обичая дворците на Овернаги и Вистарини са разграбени и благодарение на пристигането на още 3000 милански войници, лагеруващи извън града, Лоди е изцяло превзет. Впоследствие Напо нарежда изграждането на замъците Порта Милано и Порта Реджина, за да се подобри отбраната на града.[1]
През 1273 г. Рудолф фон Хабсбург е избран за крал на римляните и Напо се обръща към него, за да възстанови загубената подкрепа на Шарл I Анжуйски, ставайки имперрски викарий през 1274 г. Междувременно Отоне Висконти, архиепископ на Милано от 1262 г., който все още не се е настанил в Милано поради противопоставянето на сем. Дела Торе, става отправна точка за благородническите семейства на Милано, Алто Милано и района на Локарно, и с тяхна подкрепа започва война срещу Дела Торе.
Поражение и смърт редактиране
През 1276 г. войските на Дела Торе, водени от Напо, нанасят тежко поражение на тези на Отоне Висконти в битката при Гуацера близо до Ранко, близо до езерото Маджоре. Впоследствие Отоне контраатакува и окупира Леко и Чивате, пристигайки в Дезио през нощта. В последвалата битка при Дезио той атакува Напо и семейството му: брат му Франческо е убит, докато самият Напо и неговия племенник Гуидо – син на Франческо са пленени и впоследствие затворени в Кастел Барадело в Комо. Отоне триумфално влиза в Милано, установявайки господството на Висконти в града. Победата е гарантирана от съюзите, които Висконти сключва с Асти, Торино, Аоста, Верчели, и с Маркиза на Монферат.
Напо, затворен в желязна клетка, висяща от външните стени на замъка в Комо, е подложен на 18 месеца страдание, преди да умре от глад на 16 август 1278 г.[2] Според традицията тленните му останки са погребани в параклиса „Свети Николо“ на Кастел Барадело в Комо.
Брак и потомство редактиране
∞ вероятно за Маргарита Дел Балцо (Маргьорит дьо Бо) от рода Дел Балцо, от която има трима сина и две дъщери:[3]
- Корадо 'Моска' дела Торе (* 1251, † 24 октомври 1304 в Милано), подест на Мантуа (1266), губернатор на Истрия и на Триест (1209), подест на Бергамо (1307), ∞ 1. за Валентина, дъщеря на Пиетро Висконти 2. за Алегранца, дъщеря на Гуидоне да Ро; от браковете си има 10 сина и 1 дъщеря
- Риналдо 'Пасерино' дела Торе († ок. 1330), подест на Кремона (1 януари 1312), губернатор на Алесандрия (1322), ректор за Църквата на Пиаченца (1323), Парма (1328) и Фаенца (1330), има една дъщеря.
- Касоно дела Торе († 15 май 1281 във Ваприо), кондотиер, ∞ за Пиерина, от която има четирима сина и една дъщеря.
- Донина дела Торе, ∞ за Гуидо
- Аниезе дела Торе, ∞ за Кантелмо да Ро
Вижте също редактиране
Източници редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Giulini, Memorie pp. 243-246
- ↑ Varese, Carlo. Torriani e Visconti, scene casalinghe, pubbliche e storiche della vita milanese nel secolo XV. Milano, ved. di A. F. Stella e Giacomo figlio, 1839.
- ↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri italiane. Torriani di Valsassina, Milano, 1850.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Napoleone della Torre в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |