Наум Момчеджиков – Хисарлиев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Наум Момчеджиков
български революционер
Роден
1908 г.
Починал
1984 г. (76 г.)

Биография редактиране

Наум Момчеджиков е роден през 1908 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Роднина е на щипския първенец Георги Момчеджиков, арестуван от турските власти през 1904 година в града[1].

По-късно Наум Момчеджиков се прехвърля в София, където участва в дейността на ВМРО. Редактор е на михайловисткия вестник „Свобода или смърт“. След 1944 година е репресиран, но оцелява гоненията и по-късно разказва за терора срещу изявени личности, като например за убийството на Манчо Димитров от страна на Лев Главинчев[2]. Умира през 1984 година в София[3]. В миналото е бил секретар на един от търговските съюзи. Наум Момчеджиков е съмишленик на Иван Михайлов във ВМРО. Момчеджиков е юрист и бивш журналист. Той е бил член на Македонския младежки съюз, а по-късно на студентското дружество „Вардар“. След 1946 г. е бил в затвора, а по-късно в Трудово-възпитателно общежитие (ТВО). Много от неговите другари в организацията били изчезнали.[4] След излизане от затвора той е работил като юрисконсулт. Като пенсионер се е занимавал с историята на вестник „Свобода или смърт“ до последния си ден на живота си – завършил трагично при произшествие с влак на спирка „Бакърена фабрика“. На 03.09.1984 г. в София той е погребан. На погребението присъствал Атанас Михайлов – брат на Иван Михайлов, имало много хора – роднини и приятели. Слово произнесъл Стоян Бояджиев – юрист и приятел на покойния. В речта си Бояджиев се спрял на семейството и града, в които е израснал покойния. Той е син на бележит деец от революционните борби в Македония. Подчертал заслугите, които семейството му има в борбата за българска църква. Бояджиев споменал, че Наум Момчеджиков е изживял дни на страдание в периода 1944 – 1956 година. [5]

Бележки редактиране

  1. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 403.
  2. Бояджиев, Стоян. Мрачни спомени от светлото минало, www.decommunization.org/, посетен на 6.09.2013 г.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.
  4. Радовски, Александър. Македонски истории. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1603-8. с. 27.
  5. Радовски, Александър. Македонски истории. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1603-8. с. 28.