Невена Измирлиева
Невена Иванова Измирлиева е българска просветна деятелка и революционерка.
| Невена Измирлиева | |
| българска учителка | |
| Родена | Невена Иванова Измирлиева
около 1885 г.
|
|---|---|
| Починала | около 1942 г.
|
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия |
| Семейство | |
| Баща | Иван Измирлиев |
| Братя/сестри | Екатерина Паница |
| Съпруг | Георги Тодоров |
| Други роднини | Надежда Измирлиева (братовчед) Христо Смирненски (братовчед) Тома Измирлиев (братовчед) Райна Измирлиева (братовчед) Димитър Измирлиев (чичо) |
Биография редактиране
Родена е около 1885 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на Иван Измирлиев. В 1903 година завършва с 13-ия випуск Солунската българска девическа гимназия.[1] Работи като учителка в родния си град.[2] В Солун се жени за българския революционер Георги Тодоров. Невена Измирлиева работи като учителка освен в Кукуш, също в Драма и драмските села.[3] След това става учителка в Банско, където заедно с учителите Владимир Поптомов, Никола Голев и шивашкия работник Коле Ковачев в 1910 година формира социалистическа група.[4]
В 1917 година заедно със съпруга си става членка на БРСДП (т. с.) в Гюмюрджина. След като Западна Тракия е откъсната от България по силата на Ньойския договор от 1919 година, Невена Измирлиева и съпругът ѝ се местят в Бургас.[3] След атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 година Георги Тодоров и брат ѝ Борис Измирлиев са арестувани и заточени на остров Света Анастасия. Заедно с група затворници успяват да избягат в СССР, където по-късно емигрира и Невена Измирлиева с детето им.[2] Нейният роднина Христо Станишев пише, че са искали да се върнат, но не можели.[5]
Невена Измирлиева умира в Съветския съюз по време на Втората световна война.[2]
Родословие редактиране
| Митре Костов Измирлията | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Измирлиев | Мария (Марча) Арабаджиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Измирлиев (около 1860 – ?) | Елисавета Попанастасова (1871 – 1951) | Димитър Измирлиев (1866 – 1943) | Катерина Хаджидельова (около 1866 – ?) | Христо Хаджидельов (? – 1901) | Магда Кехайова | Иван Измирлиев (около 1856 – 1913) | Рушка Шишкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аспарух Измирлиев (1881 – ?) | Янаки Илиев (1881 – 1941) | Райна Измирлиева (1884 – 1949) | Мария Измирлиева (1891 – ?) | Тома Измирлиев (1895 – 1935) | Христо Смирненски (1898 – 1923) | Надежда Измирлиева (1901 – 1993) | Тодор Димитров (1896 – 1925) | Антон Измирлиев (1904 – 1964) | Екатерина Паница (1882 – 1967) | Тодор Паница (1879 – 1925) | Невена Измирлиева (ок. 1885 – ок. 1942) | Георги Тодоров | Магдалина Измирлиева | Борис Бумбаров (1896 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Измирлиев (1929 – 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 165.
- ↑ а б в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 297.
- ↑ а б Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 153.
- ↑ Боков, Георги. Журналистика, публицистика, време. София, Издателство на БКП, 1970. с. 98.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21.