Уикипедия

Нееме Ярви

естонски диригент

Нееме Ярви (на естонски: Neeme Järvi) е естонски диригент, гражданин на САЩ.

Нееме Ярви
естонски диригент
4 юли 2009 г.
Роден
7 юни 1937 г. (86 г.)
Учил вСанктпетербургска консерватория
НаградиДържавна награда на СССР
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Активностот 1963 г.
Лейбъл„Дойче Грамофон“
Семейство
Уебсайт
Нееме Ярви в Общомедия

Ранни години редактиране

Ярви изучава музика (ударни инструменти и хорово дирижиране) първоначално в Талин, а през 1955 – 1960 – дирижиране в Ленинградската консерватория при Евгений Мравински и Николай Рабинович. В ранната си кариера е диригент на Симфоничния оркестър на Естонското радио и телевизия, Естонския национален симфоничен оркестър и Операта в Талин. През 1971 г. печели първа награда на Международния конкурс за диригенти на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим.

През 1980 г. емигрира със семейството си в САЩ, където получава гражданство през 1987 г.

Кариера редактиране

През 1982 г. Нееме Ярви става главен диригент на Гьотеборгския симфоничен оркестър – Гьотеборг и е на този пост до 2004 г. за 22 години – най-дълго ръководилият оркестъра диригент. През това време значително нарастват репутацията и записите на този оркестър. Ярви помага в осигуряването на спонсорство от „Волво“, което позволява увеличаване на оркестъра от 80 на 110 изпълнители.[1] Понастоящем е почетен главен диригент (Chefdirigent Emeritus) на оркестъра.

По същото време Ярви е главен диригент и на Кралския шотландски национален оркестър (Royal Scottish National Orchestra, RSNO) от 1984 до 1988. По това време той нарича двата оркестъра моята „Берлинска филхармония“ (RSNO) и моята „Виенска филхармония“ (Гьотеборгския симфоничен оркестър).[2]

С Кралския шотландски национален оркестър Ярви прави редица забележителни записи за звукозаписното студио „Чандос“ (Chandos Records), като например циклите записи от произведения на Прокофиев и Дворжак, както и поемите на Рихард Щраус и различни произведения на Шостакович, включително симфонии № 4, № 7 и № 10 и двата цигулкови концерта със солистка Лидия Мордкович.

В САЩ Ярви става музикален директор на Детройтския симфоничен оркестър през 1990 г. Тази длъжност изпълнява до 2005 г., след това е почетен музикален директор на оркестъра. През ноември 1996 г. Ярви дирижира съвместен концерт на Филаделфийския симфоничен оркестър и Нюйоркската филхармония в Камдън, Ню Джърси, за събиране на средства за Филаделфийския оркестър, който по онова време е в стачка. Той дирижира концерта без хонорар, като дарение за Филаделфийския оркестър. За този свой жест получава похвали от музикантите на оркестрите в САЩ, което е в противовес на изказванията на редица мениджъри на оркестри, които са го убеждавали да не дирижира този концерт.[3][4]

В 2005 г. Ярви става музикален директор на Симфоничния оркестър на Ню Джърси, първоначално с тригодишен договор. Поради решението на оркестъра през 2007 г. да продаде своята колекция от струнни инструменти от „златните години“, има предположения в пресата дали Ярви ще продължи договора си, тъй като той заявява, че придобиването на тази колекция от оркестъра е било важен фактор за решението му да приеме поста на музикален директор. Когато е запитан за възможността да напусне оркестъра след 2008 г., той казва: „Твърде възможно е, но все още не съм мислил за това“.[5] През октомври 2007 г. е обявено, че Ярви е удължил договора си до края на сезон 2008 – 2009 г.[6] През февруари 2008 г. оркестърът съобщава за освобождаването му от поста на музикален директор в края на сезон 2008 – 2009 г.[7] През март 2009 г. Ярви се съгласява да бъде артистичен съветник на оркестъра и е обявен за „диригент лауреат“ след приключването на кариерата му като музикален директор.[8]

През септември 2005 г. Ярви става главен диригент на Резиденция оркестър (нид. Residentie Orkest), Хага, с първоначален договор за 4 години.[9] През февруари 2008 г. оркестърът съобщава, че договорът му е продължен до 2011 г.[10] През ноември 2009 г. договорът му е удължен и за сезон 2012 – 2013 г.[11] През август 2009 г. Естонският национален симфоничен оркестър съобщава за назначаването на Ярви като следващия музикален директор с първоначален договор за 3 години. През ноември 2010 г. Ярви напуска поста музикален директор, само 3 месеца след като го заема. За това негово решение, според думите му, е отговорен министърът на културата на Естония.[12]

През септември 2010 г. Симфоничният оркестър на Романска Швейцария обявява, че Нееми Ярви ще бъде деветият му артистичен и музикален директор от 2012 г. с първоначален договор за 3 години.[13]

Основна дейност редактиране

Звукозаписи редактиране

Записите под диригентството на Ярви са над 400.[14] Правил е записи за звукозаписните фирми BIS (BIS Records), Chandos (Chandos Records), Deutsche Gpammophon и др. Най-известните му изпълнения са на романтична и класическа музика на XX век, той е горещ поддръжник на произведенията на сънародниците си Едуард Тубин и Арво Пярт (под палката на Ярви е премиерата на неговото произведение „Кредо“ (Credo) през 1968 г.). Също така добре известни са неговите интерпретации на музиката на Ян Сибелиус с Гьотеборгския симфоничен оркестър. Нееме Ярви записва също редица произведения, които рядко се записват в пълния си вид, между тях е цялата оркестрова музика на Григ – например музиката към пиесата на Ибсен „Пер Гинт“ (Peer Gynt) – също така музиката към пиесата „Снежанка“ (Снегурочка) на Александър Островски от Чайковски и всичките симфонии и оркестрови сюити на Римски-Корсаков.

Майсторски класове редактиране

Ярви ръководи ежегодни майсторски класове по дирижиране, Лятна академия Нееме Ярви, до 2008 г. в Пярну, Естония, по време на Фестивала Давид Ойстрах,[15] но от 2009 г. тези класове се провеждат по време на Музикалния фестивал на езерото Лейго, Южна Естония.[16]

Дарителска дейност редактиране

Нееме Ярви е известен с организирането на събиране на средства за различни каузи. Като свое най-голямо постижение той смята организирането на събиране на средства за нова сграда на Естонската музикална академия. Тази сграда, в която има голяма концертна зала с орган, е открита през 2000 г.[17]

Личен живот редактиране

Нееме Ярви и неговата съпруга Лилия (Liilia) имат 3 деца – двама синове, диригентите Пааво Ярви (род. 1962 г.) и Кристиян Ярви (род. 1972 г.), и дъщеря, Маарика Ярви (род. 1964 г.), флейтистка. След емигрирането си в САЩ семейството първоначално се установява в градчето Румсън, Ню Джърси, а впоследствие в Ню Йорк; притежава също дом във Флорида.[17]

Източници редактиране

  1. ↑ Tim Ashley. North stars // The Guardian. 27.07.2001. Посетен на 22.03.2009.
  2. ↑ Raymond M. Williamson, „Welcome Back, Maestro!“ in RSNO Programme, 15 декември 2006.
  3. ↑ Striking the Job, Not the Music // Senza Sordino 35 (1). December 1996. с. 7. Архивиран от оригинала на 2008-08-07. Посетен на 22.03.2009.
  4. ↑ 1997 ICSOM Conference Resolutions // Senza Sordino 35 (5/6). October 1997. с. 6. Архивиран от оригинала на 2008-07-25. Посетен на 22.03.2009.
  5. ↑ Peggy McGlone, „NJSO giving up prized strings“. The Star-Ledger, 9 март 2007.
  6. ↑ Bradley Bambarger, „NJSO plays it safe on opening night“. The Star-Ledger, 15 октомври 2007.
  7. ↑ Bradley Bambarger. New Jersey Symphony announces 2008 – 2009 season // Star-Ledger. 13 февруари 2008. Посетен на 16.02.2008.
  8. ↑ Dan Wakin. State’s Top Orchestra Faces Changes, New York Times, 20 март 2009.
  9. ↑ Ben Mattison. Hague Residentie Orchestra Names Neeme Järvi to Principal Conductor Post // Playbill Arts. 22.03.2005. Посетен на 20.02.2007.
  10. ↑ Bradley Bambarger. New Jersey Symphony Orchestra music director ending celebrated tenure // The Star-Ledger. 29 април 2009. Посетен на 09.08.2009.
  11. ↑ Residentie Orkest verlengt contract Neeme Järvi // Het Residentie Orkest, 24 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2011-07-16. Посетен на 04.10.2010.
  12. ↑ Järvi Resigns // ERR News. 18.11.2010. Посетен на 07.07.2012.
  13. ↑ Sylvie Bonier. Surprise à l’OSR: Neeme Järvi sera le prochain chef // Tribune de Genève. 22.09.2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 16.10.2010.
  14. ↑ Пълен списък на всичките му 417 записи до юли 2012 г. на личния му сайт // Архивиран от оригинала на 2017-04-21. Посетен на 2012-07-08.
  15. ↑ Фестивал Давид Ойстрах, Пярну
  16. ↑ Информация за Музикалния фестивал на езерото Лейго за 2012 г. ((en)) // Архивиран от оригинала на 2012-07-29. Посетен на 2012-07-09.
  17. ↑ а б Brian Wise. A Maestro And His Plans For Reshaping An Orchestra // New York Times. 18.04.2004. Посетен на 04.11.2008.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Neeme Järvi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нееме_Ярви&oldid=11996367“.