Неокласически метъл

Неокласически метъл
	Неокласически метъл
Стилистични корени	Хевиметъл, спийд метъл
Културни корени	Великобритания, Швеция, САЩ, 1970-те и 1980-те
Типични инструменти	електрическа китара; бас китара; барабани; клавишни

Неокласическия метъл (известен и като шред метъл) е стил от хевиметъл музиката, повлиян от класическата музика що се отнася до стил на свирене и композиране. Включва много технично свирене и използване на елементи от класическата музика и/или от известни класически композитори.

Дефиниция редактиране

„Неокласически метъл“ е понятие, различно от „неокласицизъм“. Същинската неокласическа музика е течение в музикалния модернизъм, в което композиторите черпят вдъхновение от Класическия период, популярен в годините между двете световни войни (1918 — 1939). Този тип музика може да се счита за реакция срещу музиката на романтизма и музиката на Рихард Вагнер в частност. Композитори като Игор Стравински и Пол Хиндемит смесват елементи от музиката от класически композитори със собствени уникални „напредничави“ хармонични похвати и (може би най-важното) ритмическа вариативност.

От друга страна неокласическият метъл не се ограничава само с връщане към класическите естетически идеали. Всъщност той е повече повлиян от Барока и Романтизма отколкото от класическия период, които най-общо се простират от 1750 до 1810. В този период са творили Моцарт, Хайдн, ранния Бетховен, както и Паганини и Бах. Поради тази причина това не е форма на традиционен неокласицизъм. Неокласическият метъл използва понятието „класически“, за да обозначи това, което повечето хора приемат за класическа музика (репертоара от Барока до Романтизма и ранните Модернисти) и не се опитва да съживи идеалите от класическия период.

История на жанра и влияния редактиране

Въпреки че Ингви Малмстийн е вероятно най-известният китарист от 80-те, издигнал и затвърдил жанра, класически елементи са използвани в хевиметъла и хардрока и от Брайън Мей от Куийн, Ричи Блекмор от Дийп Пърпъл, Ули Джон Рот, Ранди Роундс и Cacophony от края на 70-те до 80-те години на века. Прогресив рок музикантите още от началото си (през 60-те години) използват класически елементи в музиката си. Много от тях са с класическа школовка като членовете на Йес Рик Уейкмън (клавишни) и Стив Хоу (китара).

Ранди Роундс (който също има класическо обучение) показва класическото влияние в свиренето си и е един от първите, които включват в свиренето си класически техники. Интродукцията на песента „Diary of a Madman“ (1981), Роундс взима от „Етюд #6“ на кубинския класически китарен композитор Лео Броуър. Като много други метъл китаристи от 80-те, Роундс сериозно изучава музикална теория и помага да се задържат китарните педагогически списания (включително и Guitar for the Practicing Musician – Китара за начинаещи музиканти), които стават все повече с течение на годините. Шред течението е популяризирано от китариста Ингви Малмстийн, който транскрибира и адаптира класическа музика за електрическа китара. Той често заявява, че Куийн също са оказали голямо влияние върху жанра.

Вижте също редактиране

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Neo-classical metal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.