Животът в Нидерландия

Кухня
Култура
Обичаи
Демография
Икономика
Образование
Празници
Езици
Средства за масова информация
Политика
Религия
Спорт
Специфични политики:
редактиране

Нидерландската кухня се оформя на базата на селскостопанското производство и историята на Нидерландия. Тя се характеризира с донякъде ограничено разнообразие на ястията. Исторически нидерландската храна се характеризира от високо потребление на зеленчуци в сравнение с потреблението на месо.

Селскостопански продукти редактиране

Нидерландското селскостопанстов се състои от пет сектора: риболов, животновъдство, земеделие, плодопроизводство и оранжерийно производство. Последното няма или има малко влияние върху традиционните нидерландски ястия.

Индонезийско влияние редактиране

Поради нидерландското колониално минало има значително азиатско влияние върху нидерландската кухня. От 16 век насам всякакви видове подправки предимно от Нидерландска Индия (днешна Индонезия) са въведени в нидерландската кухня. Оттам много традиционни нидерландски ястия са (силно) подправени с югоизточноазиатски подправки. По-късно индонезийски ястия като наси горенг – ориз с пилешко или свинско месо, стават елементи от нидерландската кухня. Поради това местните китайски ресторанти, предлагащи храна и за вкъщи, в Нидерландия също имат значителни индонезийски влияния, поради което много ресторанти се наричат „китайско-индонезийски“.

Хляб и сирене редактиране

Нидерландците са известни с млечните си продукти и особено с кравите си жълти сирена. Повечето нидерландски сирена са твърди или полутвърди. Известни нидерландски сирена са гаудсе, едамер, лайдсе. Типично нидерландски начин на правене на сирене е примесването на подправки в първите етапи на производствения процес. Известни примери са сирена с карамфил (обикновено фризийското „нагелкаас“), кимион и ким или коприва.

Нидерландският хляб е много въздушен, защото се прави с тесто с мая. От 1970-те години насам преобладава пълнозърнестия хляб, често с допълнителни семена като слънчогледови или тиквени семки, примесени с тестото за овкусяване. Белият хляб е бил луксозна храна, често правен с мляко, освен с вода. Фризийската луксозна версия на белия хляб е сладкиятт хляб – бял хляб с големи бучки захар, примесени в тестото.

Освен сиренето, нидерландците ядат хляб с месни или сладки продукти. Сладките продукти обикновено са шоколадови пръчици, меласа и фъстъчено масло. Популярнио в района месни продукти са блудворст (кървавица), сухи колбаси и ойербоорд – смес за мазане на основата на (кравешко) виме.

Кафе и чай редактиране

Нидерландците пият кафе и чай през целия ден, често с по една проста бисквитка. Нидерландската пестеливост е довела до правилото да се яде само една бисквитка с всяка чаша чай или кафе. Предполага се, че причините за това са търговският манталитет и протестантското възпитание. Известна нидерландска история (останала непотвърдена) разказва, че съпругата на тогавашния премиер-министър Вилем Дрес сервирала това на гостуващ американски дипломат, който така се убедил, че парите от плана „Маршал“ ще бъдат употребени добре.

Често се пие и мляко с кафе. Наричат го „koffie verkeerd“ (кафе по неправилен начин). Други горещи напитки са кваст (топла вода с лимонов сок, анасоново мляко (горещо мляко с анасон) и мляко с какао.

Вечеря редактиране

На обяд през седмицата нидерландците ядат предимно сандвичи. Вечерята се сервира доста рано за международните стандарти и при възможност започва в 18 часа. Класическата нидерландска вечеря има само едно просто ястие: традиционно картофи със зеленчуци, месо и сос или яхния, в която са прибавени картофи и зеленчуци. Ако има предястие, то обикновено е супа. Последното ястие е сладък десерт.

Някои типични зимни нидерландски ястия са стамппот („мачкано“) и гъста грахова крем супа. „Известни видове стамппот са“:

  • Хутсепот, правен от картофи, лук и моркови и сервиран със задушено месо или бекон. Това е наследено от испанските нашественици, които забравили казан с хутсепот в окопите си пред гладуващия обсаден град Лайден през 1574 г. Когато градът бил освободен, тази храна била първата, която обитателите му намерили. Преди да бъдат донесени картофите в Европа, в хутсепота те са били заместени от пащърнак.
  • Стамппот с къдраво зеле (boerenkoolstamppot) – къдраво зеле, смесено с намачкани картофи и сервирано със сос, горчица и пушена наденица (rookworst).
  • Стамппот със сурова листна цикория, сервиран обикновено с шарена сланина („шпек“ – speck), нарязана на малки кубчета.
  • Гореща светкавица (Hete Bliksem) – варени картофи и зелени ябълки, сервирани с гъст като мармелад сироп (stroop) или поръсени с шарена сланина.
  • Стамппот с кисело зеле (Zuurkoolstamppot), кисело зеле, смачкано с варени картофи. Сервира се с пържен бекон и наденица.

Понякога на стамппота се прибавя езкотичен привкус с къри или ананас.

Месните продукти включват месни топки, финк (кълцано месо, увито като сърма в бекон) и др.

Ако ястието съдържа боб или картофи, месо и зеленчуци, зеленчуците понякога се сервират като яхния – напр. червено зеле с ябълки или червено цвекло. В такива яхнии често се използват дафинов лист, хвойнови плодове, карамфил и оцет.

Вечерята може да бъде и палачинки. Нидерландците правят и много мънички палачинки (poffertjes), както и палачинки с бекон в тестото. Правят се и пържени филии.

Десертите често са крем нишесте, пудинг или кисело мляко. Консумират се и различни каши (pap) – мляко с ориз, грис, от стар хляб и др.

Алкохолни напитки редактиране

Виното винаги е отсъствало от нидерландската кухня, но има много видове бира и силни алкохолни напитки. Най-известната нидерландска бира е Хайнекен. Силни алкохолни напитки са женевер и бренди, както и кандел, правена от бяло вино, краманайс – от анасон, оранебитер, популярен на празненства, свързани с кралското семейство, адвокат (напитка) – яйчен ликьор, стафиди с бренди, кайсии с бренди.

Специални поводи редактиране

 
„Маслени топки“ (oliebollen) – вид нидерландски понички

При специални поводи се ядат сладкиши.

Когато в семейството се роди бебе, родителите черпят със сухари с масло или маргарин и „мишлета“ (muisjes) – захаросани анасонови семена.

Нидерландският празник „Синтерклас“ (Св. Николай) се празнува на 5 декември. Помощникът му Зварте Пит/Черен Петър приготвя и раздава специални сладкиши – дребни курабийки (pepernoten) овкусени със смес от канела, черен пипер, карамфил и индийско орехче, букви, направени от шоколад, марципан, дискове от фондан и още няколко типа подправени курабии и бисквити – „таи-таи“, „спекулас“ и др.

В новогодишната вечер нидерландските къщи миришат на врящо масло, в което се правят различни видове понички (oliebollen и др.) Това са топки от тесто, приготвено с мая, често примесено със сушени плодове, парчета ябълка и стафиди, които се сервират обикновено с пудра захар и се приготвят специално за новогодишната нощ. Нидерландците са пренесли поничките си в Америка – от тях произлизат донътите.

На рождени дни се ядат всякакви торти и сладкиши като ябълков пай (appeltaart), торта със сметана, сладкиши, пълнени с бадемова пастаи и много други.

Широко известни са и нидерландските бонбони дропс (drop) (лакриц). Нидерландският дропс се продава в голямо разнообразие на форми и видове. Може да бъдат сладки или солени (или много солени). Понякога се овкусява с кокосов фондан (английски дропс – Engelse drop), мед (меден дропс – honingdrop), мента (ментов дропс – muntdrop), нишадър (нишадъров дропс – salmiakdrop), или лавър (лавров дроп – laurierdrop). Типични форми са ромбове, овали, продълговати форми и монети. За медения дропс често се използва форма на медена пита. Някои производители са въвели серии от дропс с типични форми като коли (autodrop), селскостопански животни и машини (boerderijdrop) и др.

Бързо хранене редактиране

Нидерландците си имат свои собствени видове бърза храна. Едно нидерландско ястие за бързо хранене се състои от порция пържени картофи (наричани friet или patat) със сос и/или някакъв продукт с месо. Най-често използваният с пържените картофи сос е майонезата. Понякога се използват кетчуп или овкусен кетчуп, фъстъчен сос или пикалили. Понякога картофите се сервират с комбинации от сосове, най-често специални (speciaal) – майонеза, (овкусен) кетчуп и нарязан ситно лук и „война“ (oorlog) – майонеза и фъстъчен сос (понякога също с кетчуп и нарязан ситно лук). Месният продукт обикновено е някаква изпържена дълбоко закуска – най-често фрикадела (подобна на кренвирш без обвивка, но с различен вкус) или крокет (панирано месно рагу).

Една по-малка версия на крокета, битербал (biterball) често се сервира за мезе в кръчмите и на коктейли. Регионални мезета са айербал (eierbal) (комбинация от яйце и рагу) на север и изток и брабантски ворстенброд (worstenbrood) – колбас, изпечен в тесто. Други малки закуски са вдъхновеният от индонезийската кухня бамихап (bamihap) (дълбоко изпържено панирано ми горенг – вид фиде със зеленчуци и месо) и насибал (nasibal) (дълбоко изпържено панирано наси горенг – ориз със зеленчуци и месо).

Друг вид бърза храна е рибата. Най-често това е сурова херинга, която се продава и яде (често с нарязан ситно лук и мариновани краставици) по пазарите. Класическият начин на ядене е да се издигне херингата за опашката и да се погълне от долу нагоре. В наши дни херингата се нарязва и парченцата се ядат, набодени на клечка за зъби. Друга често ядена закуска от риба е кибелинг (kibbeling) – дълбоко изпържени парченца треска, лекербеке (lekkerbekje) – пържено рибено филе и ролмопс (rollmops) – кисела херинга (от туршия), като филетата са навити около краставичка или лук.

Външни препратки редактиране