Ние жените“ (на италиански: Siamo donne) е италиански антологичен филм от 1953 година, съдържащ пет отделни сегмента без сюжетна връзка помежду им. Режисиран е от Джани Франчолини, Алфредо Гуарини, Роберто Роселини, Лукино Висконти и Луиджи Дзампа.

Ние жените
Siamo donne
РежисьориДжани Франчолини
Алфредо Гуарини
Роберто Роселини
Лукино Висконти
Луиджи Дзампа
ПродуцентиАлфредо Гуарини
СценаристиЧезаре Дзаватини
Луиджи Киарини
Джорджо Проспери
Сузо Чеко д'Амико
В ролитеАлида Вали
Ингрид Бергман
Иза Миранда
Ана Маняни
МузикаАлесандро Чиконини
ОператорОтело Мартели
Габор Пояни
Доменико Скала
Енцо Серафин
МонтажЙоланда Бенвенути
Ералдо Да Рома
Адриана Новели
Марио Серандреи
РазпространителTitanus Distribuzione
Жанрдрама
комедия
Премиера22 октомври 1953
Времетраене95 минути
Страна Италия
Езикиталиански
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie
Ние жените в Общомедия

Сюжет редактиране

Конкурс: 4 актриси – 1 надежда редактиране

Епизодът разказва историята на конкурса „Четирите актриси – една надежда“, целта на който е да се избере млада актриса, която да участва във филма „Ние жените“. Историята е от името на Анна Амендола, която мечтае за кариера на актриса.

Алида Вали редактиране

Алида, уморена от многобройните си ангажименти, пренебрегва изискан бал и откликва на поканата на своята масажистка Ана, която се жени. Въпреки че там е в средата на обикновени хора, тя отново е принудена да играе ролята на филмова звезда.

Ингрид Бергман редактиране

Ингрид забелязва, че нейната градина с рози е изровена и скоро открива, че виновник за това е съседското пиле. Актрисата започва да се бори с птицата и нейната собственичка.

Иза Миранда редактиране

Иза е постигнала голям успех като актриса, но тя все още няма деца. Един ден на път от дома си към студиото тя чува шум от експлозия и вижда момче с окървавена ръка. Актрисата го отвежда в болница, а след това в дома му, където вижда неговите братя и сестри. Този инцидент я кара да съжалява за липсата на свои деца и усеща самотата.

Ана Маняни редактиране

Ана разказва забавна история от живота си. Пристигайки с такси до театъра, тя влиза в спор с шофьора дали да плати допълнително една лира за превоз на малкото си куче (дакел). Всичко зависи от размера на животното: за малки кучета не трябва да се плаща допълнително. Въпреки това, как да се определи дали кучето е малко? Таксиметровият шофьор казва, че кучето е голямо и трябва да плати допълнително. Ана отива в полицейското управление, за да се изясни истината.

Епизоди и режисьори редактиране

Режисьор Име Име в оригинал
Алфредо Гуарини „Конкурс: 4 актриси; 1 надежда“ „Concorso: 4 Attrici; 1 Speranza“
Джани Франчолини „Алида Вали“ „Alida Valli“
Роберто Роселини „Ингрид Бергман“ „Ingrid Bergman“
Луиджи Дзампа „Иза Миранда“ „Isa Miranda“
Лукино Висконти „Ана Маняни“ „Anna Magnani“

В ролите редактиране

Конкурс: 4 актриси; 1 надежда редактиране

Актьор Роля
Анна Амендола Анна
Ема Даниели Ема
Кристина Дория Кристина
Кристина Фантони Кристина
Маделейне Фишер Маделейне [1]

Алида Вали редактиране

Актьор Роля
Алида Вали Алида [1]

Ингрид Бергман редактиране

Актьор Роля
Ингрид Бергман Ингрид
Ренцо Роселини Ренцо
Алба Сетачоли Госпожа Ановаци [1]

Иза Миранда редактиране

Актьор Роля
Иза Миранда Иза [1]

Ана Маняни редактиране

Актьор Роля
Ана Маняни Ана [1]

Източници редактиране

  1. а б в г д Пълен списък на актьори и роли - „Ние жените“ // Internet Movie Database. Посетен на 12 март 2017.

Външни препратки редактиране