Никифор Бегичев
Никифор Алексеевич Бегичев е руски моряк, изследовател на Арктика, удостоен с два златни медала от Руската академия на науките.
| Никифор Алексеевич Бегичев | |
| руски мореплавател и изследовател | |
 | |
| Роден |
7 февруари 1874 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал |
река Пясина, Красноярски край, Русия |
| Националност |  Русия |
| Никифор Алексеевич Бегичев в Общомедия | |
Произход и младежки години (1874 – 1900) редактиране
Роден е на 7 февруари 1874 година в село Царьов, Астраханска губерния (сега във Волгоградска област) в рибарско семейство.
През 1895 година е призован на флотска служба. През 1897 – 1899 година на фрегатата „Херцог Единбургски“ три пъти плава като моряк до Антилските о-ви и остров Крит.
Експедиционна дейност (1900 – 1903) редактиране
През 1900 – 1902 година, вече като боцман, участва в експедицията на Едуард Тол на кораба „Заря“ по изследването на Новосибирските о-ви. Експедицията завършва трагично за Тол и част от екипажа, но Бегичев и част от моряците се спасяват.
През следващата 1903 участва в спасителна експедиция за търсенето на Тол под ръководството на лейтенант Александър Колчак, като при един инцидент спасява бъдещия адмирал от сигурна смърт. През пролетта на 1903 година с кучешки впрягове, където може, а където не може с лодки, спасителната експедиция преминава от устието на река Яна до остров Котелни, а от там през лятото с лодки плава до остров Бенет, където спасителите намират изоставеното от Едуард Тол зимовище и писмо, свидетелстващо за гибелта на целия му отряд.
Следващи години (1903 – 1927) редактиране
През 1904 година, по време на Руско-японската война, участва в отбраната на Порт Артур на миноносеца „Бесшумный“ и е награден с Георгиевски кръст.
След войната се връща в родното си село, жени се и през лятото на 1906 отново заминава на север, в района на долното течение на Енисей. Занимава се с лов на животни, с търговия на ценни кожи и изследва релефа и природата на п-ов Таймир. През 1908 в общото устие на реките Хатанга и Анабар открива островите Голям Бегичев (, 1800 км2) и Малък Бегичев (вторично, ), които дотогава се смятат за полуостров.
През 1915 година до поръчка на хидрографското управление организира експедиция с шейни теглени от северни елени за спасяване на моряците от ледоразбивачите „Таймир“ и „Вайгач“ смазани от ледовете покрай западния бряг на Таймир. През 1916 окончателно се установява в град Дудинка.
През 1921 г. участва в съвместна съветско-норвежка спасителна експедиция за търсене на двама члена от експедицията на Руал Амундсен на кораба „Мод“ изпратени да отнесат пощата до най-близкия населен пункт Диксон.
Умира на 18 май 1927 година от скорбут на брега на река Пясина на 53-годишна възраст. Според непотвърдени сведения има вероятност да е убит, а като се знае, че дълги години пребивава в полярните райони и знае как се живее там е малко вероятно да е умрял от скорбут.
Памет редактиране
Неговото име носят:
- възвишение Бегичев (555 m) – на п-ов Таймир, източно от устието на река Пясина;
- езеро Бегичев () – в североизточната част на п-ов Таймир, северно от залива Мария Прончищева;
- нос Бегичев – в Антарктида;
- остров Голям Бегичев () – в море Лаптеви;
- остров Малък Бегичев () – в море Лаптеви;
- острови Бегичев (Бегичевска коса) () – в делтата на река Пясина.
Източници редактиране
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 33 – 34.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 80.