Николай Дюлгеров (художник)

български и италиански художник и дизайнер
Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Дюлгеров.

Николай Славов Дюлгеров е български художник и дизайнер, централна фигура за движението на втория италиански футуризъм.

Николай Дюлгеров
български и италиански художник и дизайнер
Николай Дюлгеров в ателието си в Торино през 1970-те.
Роден
Николай Славов Дюлгеров
Починал
9 юни 1982 г. (80 г.)
Учил вБаухаус
Академия „Албертина“
Кариера в изкуството
Стилфутуризъм
АкадемияУчилище за приложни изкуства във Виена
Висше училище по архитектура в Торино
Николай Дюлгеров в Общомедия

Биография редактиране

Роден е през 1901 г. в Кюстендил. През 1920 и 1921 г. следва във виенското Училище за приложни изкуства, като взима участие в годишните изложения на модерно изкуство. През 1922 г. следва в Дрезден, където подрежда самостоятелна изложба, а след това се представя и в Берлин. През 1923 г. е във Ваймар, където посещава „Баухаус“.[1] През 1924 г. Народният музей в София устройва самостоятелна изложба на Дюлгеров.[1]

От 1926 г. се установява в Торино, Италия, където следва във Висшето училище по архитектура на Албертинската художествена академия и завършва архитектура. Само няколко месеца след пристигането си в Торино се свързва със средите на футуристите. Името му се свързва с търсенията и постиженията на известното в Италия течение в изкуството „секондо футуризмо“. Изявява се като новатор, създава собствена идея за футуризма. Най-значимите си творби създава през 20-те и 30-те години. Дюлгеров е единственият българин в редицата на големите пионери на европейския авангард от 20-те години. Изявява се като художник, публицист, архитект по вътрешна архитектура и обзавеждане, дизайнер. Създава рекламни постери за Чинцано[1] и Campari.

Творчество редактиране

 
Ваза за къщата на Джузепе Мацоти, ок. 1932

Участва в повече от 40 общи изложби във Венеция (1927), Лайпциг (1928), Париж (1928), Падуа и Торино. Открива самостоятелни изложби в галерията „Пезаро“ в Милано (1929, 1971), в галерията „Кодебо“, Торино (1929, 1971), в Рим (1978), в Галерията за модерно изкуство „Равенян“, Венеция (1971).

Негови работи се намират в различни колекции в Италия, включително и в Националната галерия за съвременно изкуство, Рим. 10 от най-известните му творби се намират в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил.

Награди редактиране

Носител е златен медал от прегледа „Италианското изкуство през 1915 – 35“ във Флоренция (1967), златна тарга „Ла Грива“ на Общината Лейни и златен медал от „Наградата на Торино“ (1968), „Огърлица за първо произведение“, Торино (1972), „Златен кентавър“, Салсомаджоре (1976) и др.

Литература редактиране

  • Милев, Гео. „За Николай Дюлгеров и кубизма“. – Море, 1924, №2.
  • Райнов, Николай. „За изложбата на Николай Дюлгеров в София“. – Пламък, С., 1924, №4.
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 208.
  • Божков, Атанас. Български приноси в европейската цивилизация. Булвест, С., 2000.
  • Емилия Георгиева, Футуризмите в изкуството на Николай Дюлгеров, София: Български художник, 2005.
  • Ирина Генова, съст. Николай Дюлгеров – Множествената художествена идентичност (Nicolay Diulgheroff / L’Identità Artistica Multiforme). Издание на Министерство на културата. С. 2008. 108 страници. Куратор на изложбата и съставител на изданието Ирина Генова. Автори на статиите: Джорджо Ди Дженова, Ирина Генова. Фотография и дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова. Превод: Валентина Иванова (италиански език), Албена Витанова (английски език)
  • Данева, Анжела. Щрихи към творчеството и биографията на Николай Дюлгеров (1901 – 1982). – В: Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878 – 1944), НБУ, 2013.
  • Daneva, Angela. I Bulgari nelle Accademie di Belle Arti Italiane (1878 – 1944), Nuova Università Bulgara, 2013.

Източници редактиране

  1. а б в Nikolay Diulgheroff — L’Identità Artistica Multiforme // Politecnico di Torino, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-06-17. Посетен на 2009-08-28.

Външни препратки редактиране