Николай Кузански
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Николай Кузански (на латински: Nicolaus Cusanus, на български известен и като Николай от Куза) е германски мислител от 15 век, философ, теолог, учен, математик, църковно-политически деятел[2].
| Николай Кузански Nicolaus Krebs, Nikolaus von Kues | |
| германски философ | |
 | |
| Роден |
1401 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Сан Пиетро ин Винколи, Рим, Италия |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Падуански университет Хайделбергски университет Кьолнски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Интереси | Теология |
| Николай Кузански в Общомедия | |
Биография редактиране
Николай Кузански е роден през 1401 г. в градчето Куза, Германия.
Той заема високи постове в йерархията на католическата църква. Ръкоположен е за кардинал (1448 г.). Участва във важни мисии на църквата. В една от тях опитва да помага за примирението на Рим и Византия, но без успех и скоро след това Византия е завладяна от османските войски. Кузански е близък до много от известните хуманисти на Ренесанса. Умира на 11 август 1464 г. в гр. Тоди, Италия.
Идеи редактиране
Николай Кузански е майстор в диалектическите разсъждения и в съставянето на диалози. С това напомня за Сократ и Платон. Критикува схоластиката, като на „ученото незнание“ противопоставя „мъдрото незнание“ (docta ignorantia) в стила на Сократ.
Бог е Абсолют, който е едновременно нещо съвсем просто и нещо пределно богато. Бог има две крайни форми:
1. Абсолютен минимум – в него Бог е в неразгърнат вид, тук Бог е безкрайно малкото. За тази форма на Бога ние знаем, че съществува, но нищо повече.
2. Абсолютен максимум – в него Бог е разгърнат като свят, тук Бог е безкрайно голямото. За света ние може да имаме неограничено знание.
Идеите на Николай Кузански за безкрайното помагат за създаването на математиката на безкрайното – диференциалното и интегралното смятане.
Кузански се отказва от йерархията на света, както тя е позната през Средновековието. Вещите, предметите са между максимума и минимума. Бог обхваща всички неща.
Човек познава чрез сетивата, разсъдъка и разума, но само разумът може да мисли безкрайното. Затова именно в разума е богоподобието на човека.
Библиография редактиране
- De maioritate auctoritatis sacrorum conciliorum supra auctoritatem papae (1433)
- De concordantia catholica (1433/34)
- De docta ignorantia (De la docte ignorance, ca. 1440)
- De coniecturis (ca. 1441/42)
- Epistola ad Rodericum Sancium de Arevalo (1442)
- De deo abscondito (1444/45)
- De quaerendo deum (1445)
- De filiatione dei (1445)
- De dato patris luminum (1446)
- De genesi (1447)
- Apologia doctae ignorantiae (1449)
- Autobiographia (1449)
- Idiota de sapientia (1450)
- Idiota de mente (1450)
- Idiota de staticis experimentis (1450)
- De pace fidei (1453)
- De visione Dei (1453)
- Complementum theologicum (1453)
- De mathematicis complementis (1453/54)
- De beryllo (1458)
- De mathematica perfectione (1458)
- De aequalitate (1459)
- De principio (1459)
- Trialogus de possest (1460)
- Reformatio generalis (ca. 1460)
- Cribratio Alkorani (1460/61)
- Directio speculantis, seu De non aliud (Le Non-Autre, 1462)
- Commentatio de notione creandi (fragmentum ca. 1462)
- De venatione sapientiae (La Chasse de la sagesse, 1463)
- De ludo globi (Le Jeu de boule, 1463)
- Compendium (1463)
- De apice theoriae (1464)
- Sermones
Бележки редактиране
- ↑ cusa // Посетен на 21 октомври 2020 г.
- ↑ Месец С.В. Николай Кузански (Николай Кузанский) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-06-24 в Wayback Machine. ((ru))