Никола Михов
Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф).
Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран е с присъда от т. нар. Народен съд, на 1 февруари 1945 г.
| Никола Михов | |
| български генерал | |
.jpg) Генерал Никола Михов, 1939 г. | |
| Род войски | артилерия |
|---|---|
| Войни | Балкански войни Първа световна война Втора световна война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „Свети Александър“ Железен кръст |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 11 декември 1891 г.
|
| Дата и място на смърт | 1 февруари 1945 г.
|
| Никола Михов в Общомедия | |
Биография редактиране
Никола Михов е роден на 29 ноември 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. Служи във Военното училище.[1] През Първата световна война участва в превземането на Тутракан. На 1 март 1918 г. е назначен на служба в 1-во конно артилерийско отделение[1].
По-късно след това служи в 4-и артилерийски полк, като адютант на артилерийския отдел в Министерството на войната и през 1929 г. е назначен за началник на секция в артилерийската инспекция[2]. През 1932 г. е назначен за началник на отдел в артилерийската инспекция[3], след което през 1933 г. е назначен за командир на 7-и дивизионен артилерийски полк[4], на 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник, а от 1935 г. е началник на учебно стрелковия отдел на артилерийската инспекция[5]. През следваюата година е назначен за помоюник-командир на 3-а пехотна балканска дивизия[6], като по-късно същата година е назначен за командир на дивизията[7]. В началото на 1938 г. е назначен за началник на Военното на Негово Величество училище[8], а на 3 октомври с.г. е произведен в чин генерал-майор.[1]
През април-август 1941 командва 5-а армия в Македония, а през 1941 – 1942 – 1-ва армия в София. През 1942 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.[1] Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942 – 1943).
На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Докато заема този пост той многократно изразява неодобрение към произвола и крайностите в борбата с комунистическото Партизанско движение.[9]
Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Генерал-лейтенант Никола Михов е женен и има 2 деца.[1]
Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.
През 2021 г. посмъртно е удостоен за почетен гражданин на Велико Търново.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (22 септември 1911)
- Поручик (1 ноември 1913)
- Капитан (30 май 1917)
- Майор (15 март 1923)
- Подполковник (1 април 1927)
- Полковник (6 май 1933)
- Генерал-майор (3 октомври 1938)
- Генерал-лейтенант (1942)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
- Княжеский орден „Св. Александър“ III степен и IV степен
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен
- Германски орден „Железен кръст“
Бележки редактиране
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 282.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
