Никола Попов (комунист)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Попов.

---

Никола Великов Попов е български офицер, деец на БКП/БРП (к). Участва в Гражданската война в Испания и Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Командир на Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона на така наречената Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА).

Никола Попов
деец на БРП (к)
Роден	13 април 1907 г. с. Гагаля, Княжество България
Починал	18 март 1953 г. София, Народна република България

Биография

Никола Попов е роден на 13 април 1907 г. в село Гагаля, днес част от Николово. Произхожда от селско семейство. Завършил основното си образование на село, има голямо желание да продължи учението си, но поради липса на средства вместо в гимназията постъпва в русенската фабрика „Труд“. Едва 18-годишен, постъпва в БКП.

Под ръководството на Вела Пискова през 1924 – 1925 г. като член на военната организация развива активна дейност. В края на февруари 1925 г. във връзка с провала на Окръжния комитет е арестуван. Осъден на 12 години лишаване от свобода. След повече от 1 година е освободен по амнистия.

През 1927 – 1928 г. участва в изграждането на Работническата партия и Работническия младежки съюз в Гагаля и околните села. Избран е за секретар на Гагалския районен комитет на РП. По поръчение на Окръжния комитет на партията през 1930 – 1931 г. работи по канала за Съветския съюз, по който нелегално минават много членове ЦК на БКП и дейци на Коминтерна.

През 1932 г. ЦК на БРП го изпраща в Международната ленинска школа в Москва. Там Попов (известен с името Соколов) специализира криминалистика и улични боеве. Завръща се в България през август 1934 г. и става секретар на Окръжния комитет на БРП в Русе. Тук създава нелегалната партийна печатница „Вела Пискова“ със съдействието на Кръстю Геразов, Христо Станев, Коста Момчилов. Получава наново 4 присъди по 10 – 12 години затвор. Като секретар на Окръжния комитет участва в работата на Петия и Шестия пленум на ЦК на БРП през 1935 и 1936 г.

Испанска гражданска война

В началото на 1937 г. със съгласието на ЦК заминава за Испания и участва в Гражданска война. Там заема длъжност политкомисар на батареята „Васил Коларов“, а впоследствие – на Славянския артилерийски дивизион. Партиен секретар и помощник-политкомисар на общата артилерийска групация на интернационалните бригади в Каталония.

След поражението на Испанската република през 1939 г. бяга във Франция, където е задържан. Обвинен е от правителството на Даладие в организиране на бунт в лагера „Верне“. През лятото на 1941 г. успява да избяга в Швейцария и известно време работи в нелегалната печатница на в. „Ентернасионал“, орган на комунистическата партия в Женева. В края на 1942 г. със съдействието на Женевската партийна организация нелегално през Австрия и Югославия се завръща в България.

Съпротива във Втората световна война

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. По поръчение на Централния комитет на БКП през 1943 – 1944 г. работи като пълномощник на ЦК и секретар на Окръжния комитет на БРП в Русе под нелегалното име Любен. Назначен е за командир на Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона на НОВА. Поемайки ръководството на Окръжния комитет, Никола Попов обединява действията на незаловените комунистически активисти, като Тодор Койнов, д-р Димитър Хаджиев, Ана Вентура, Мара Манева, Коста Момчилов, Агоп Маркарян и др. и с тяхна помощ още през януари и февруари 1943 г. успява да възстанови нелегалното формирование на партията и РМС в града и окръга. По негова инициатива се организира издаването на бюлетин на Окръжния комитет, в който се поместват указания за водене на въоръжена борба и информации на нелегалните радиостанции „Христо Ботев“ и „Москва“, а през март се сформира първото „бойно ядро“ от около 20 души. Впоследствие то се разширява и разделя на 2 бойни „чети“ – Червенска и Хотанска. В края на май са арестувани повече от 60 членове на групата, а други загиват в престрелки с правителствени части. Организирано е покушение над областния полицейски началник, извършват се саботажи в производството, прекъсват се германските съобщителни линии, разпространяват се позиви и др.

След 9 септември 1944 г. е призован и служи в Българската армия. Умира на 18 март 1953 г. в София. Родното му село Гагаля е обединено със с. Липник и обединеното село е наименувано в негова чест Николово през 1955 г.