Никола II Горянски
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Горянски.
Никола II Горянски (на хърватски: Nikola II Gorjanski; на унгарски: Garai II Miklós; 1367–1433) или Николай Гараин е унгарски бан на Мачва, Усора, Соли (дн. Тузла), Славония, Хърватско и Далмация. Той също така управлява чрез свои регионални васали областите Браничево, Срем, Бачка, Банат и Бараня.
| Никола II Горянски | |
| унгарски бан | |
 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 1367 г.
|
| Починал | 1433 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Никола I Горянски |
| Бракове | Теодора Лазаревич Анна фон Цили |
| Потомци | Никола, Катерина, Владислав, Янош, Дорота и Барбара |
| Никола II Горянски в Общомедия | |
Участва в битката при Никопол през 1396 г. срещу османците и след поражението на кръстоносците в тази битка се спасява от бойното поле с венециански кораб заедно с унгарския крал Сигизмунд фон Люксембург[1].
През 1416 г. Сигизмунд го прави член на Ордена на Дракона, което е и отразено във фамилния герб на Горянски.[2]
Семейство редактиране
Никола Горянски имал два брака.
- Първият брак е с дъщерята на княз Лазар - Теодора Лазаревич, която почива преди 1401 г.[3] Теодора му ражда син Никола и дъщеря на име Катерина.
- Вторият брак е с Анна фон Цили, една от дъщерите на Херман II фон Цили. От нея има двама сина, Владислав и Янош, и две дъщери, Дорота и Барбара.
Внучката му Анна е сгодена за Матияш Корвин, но до сватба не се стига.
Източници редактиране
- ↑ Markó, László (2000). A magyar állam főméltóságai Szent Istvántól napjainkig: Életrajzi Lexikon [Great Officers of State in Hungary from King Saint Stephen to Our Days: A Biographical Encyclopedia]. Magyar Könyklub.
- ↑ Надточий Дмитрий, Надточий Владислав, Надточий Михаил. „Рыцари ордена Дракона в бою. Крестовый поход графа Дракулы.“ Издателство „Эксмо“, 2009. — стр. 223—224.
- ↑ Árvai, Tünde (2013). "A házasságok szerepe a Garaiak hatalmi törekvéseiben [The role of marriages in the Garais' attempts to rise]". In Fedeles, Tamás; Font, Márta; Kiss, Gergely. Kor-Szak-Határ. Pécsi Tudományegyetem. pp. 103–118.