Обедник
Обедник (изписване до 1945 година: Обѣдникъ; на македонска литературна норма: Обедник) е село в община Демир Хисар, Северна Македония. Обедник е разположено в южната част на община Демир Хисар и южно от самия общински център Демир Хисар.
| Обедник Обедник | |
| — село — | |
 | |
  Обедник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 273 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Обедник в Общомедия | |
География редактиране
Обедник се намира в крайния южен дял на територията на община Демир Хисар, на 10 km от град Демир Хисар и на 40 km от Битоля. Селото е равнинно и лежи в горния дял на течението на Църна река. Разположено е в малка долина между планините Бигла на юг и Плакенска на север на надморска височина от 750 m. Землището на Обедник е 21,3 km2, от които обработваемите площи са 322 ha, пасищата заемат 96 ha, а горите 1684 ha.[1]
История редактиране
През 1607 година жителите на Обедник взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година. Отделно, през същата година дълг на стойност 4000 акчета имат жителите на Обедник Никола Братеш, Стойко Новак, Делян Новак, Йован Стоян и още един, чието второ име е Стойко (първото не е разчетено).[2] През 1621 година в Обедник са записани 10 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[3]
В XIX век Обедник е мюсюлманско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва 20 турски къщи в Обедник и го нарича „обкичено с гори всред долината на реката“.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Обедник има 250 жители, всички арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Обедник е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак със 120 къщи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Обедник живеят 120 албанци.[7]
През 1961 година Обедник има 408 жители, от които 236 македонци и 171 турци. През 1994 жителите намаляват на 382, от които 195 македонци и 181 албанци и 6 турци.[8] а според преброяването от 2002 година селото има 273 жители, от които 134 македонци и 139 албанци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 134 |
| албанци | 139 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има Основно училиште „Даме Груев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Даме Груев“ – Смилево, джамия и църква „Успение Богородично“, изградена в 1956 година.[1][10][11]
Бележки редактиране
- ↑ а б Обедник // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 9, 12, 24, 26.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Обедник на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 март 2008
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 60. (на македонска литературна норма)
- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 24. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.