Обсада на Силистра (1829)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Силистра.
Втората обсада на Силистра през Руско-турската война от 1828 – 1829 година завършва с превземането на крепостта на 18 юни 1829 от руски войски.
| Обсада на Силистра | |||
| Руско-турска война (1828-1829) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1829 г. | ||
| Място | Силистра, Османска империя | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
Операциите срещу града през 1828 година продължават близо четири месеца безрезултатно, тъй като основните усилия на руските войски са съсредоточени срещу крепостите Шумен и Варна.
Ход на военните дейстия редактиране
През пролетта на 1829 Силистра става главен обект на руското настъпление. Прекъснатата предната есен обсада е подновена на 5 май. Османските укрепления са напълно блокирани откъм сушата и реката и подложени на тежък артилерийски обстрел. Към края на месеца настъпва рязка промяна в руската стратегия. На 24 май главнокомандващият генерал Иван Дибич повежда по-голямата част от армията си на юг, за да прехване и разбие излязлата от шуменските укрепления османска армия.[1] При Силистра остава 17-хилядна войска начело с генерал Афанасий Красовски.[2] Вестта за турското поражение при Кюлевча (30 май) не сломява съпротивата на крепостта. Гарнизонът се предава едва след като руските сапьори, начело с генерал Карл Шилдер, подкопават и сриват един от бастионите.[1]
Капитулацията на Силистра е голям успех на руската армия със съществени последици за развръзката от войната. В плен попадат 9 000 османски войници (⅔ от тях башибозук).[1] Близо два пъти повече руски бойци, приключили обсадата, подсилват армията на Дибич и му дават възможност за решителния поход от същото лято на юг от Стара планина.[3]