Уикипедия

Обществен имунитет

Обществен имунитет (още стаден имунитет, общностен имунитет, колективен имунитет или популационен имунитет) е форма на косвена защита от инфекциозни заболявания, която се проявява, когато голям процент от дадена популация са изградили имунитет към дадена инфекция, с което биват защитени и индивиди, които не са изградили такъв имунитет.[1][2]

В популация, в която достатъчно голям брой индивиди имат имунитет, е вероятно веригата на инфекцията да бъде прекъсната, което спира или забавя разпространението на заболяването.[3] Колкото по-голям е процентът от индивиди в популацията, които имат изграден имунитет, толкова по-малка е вероятността онези без имунитет да влязат в досег с разпространител на инфекцията.[1]

Индивидуалният имунитет може да се придобие по естествен начин в резултат от възстановяване от инфекция или по изкуствен начин чрез ваксинация.[3] Някои индивиди не могат да придобият естествен имунитет по медицински причини и за тях общественият имунитет е важен метод за защита.[4][5] При достигането на определен процент от населението, обхванато от имунизация срещу дадено заболяване, общественият имунитет постепенно елиминира заболяването.[5] Ако се прилага в глобален мащаб, може да се постигне перманентно намаляване на случаите на инфекция до нула, т.е. ерадикация (премахване) на заболяването.[6] По този начин е постигната ерадикация на едрата шарка през 1977 година в световен мащаб и регионална елиминация на други инфекциозни заболявания.[7] Общественият имунитет не се отнася до всички заболявания, а само до заразните, т.е. тези, които се пренасят от един индивид на друг. Така например, тетанусът е инфекциозен, но не заразен и съответно, общественият имунитет не се отнася до това заболяване.[5][4]

Терминът „стаден имунитет“ за първи път е използван през 1923.[1] През 1930-те години е разпознат като естествено явяващ се феномен, когато е наблюдавано, че след като значителен брой деца са придобили имунитет към морбили, броят новозаразени временно спаднал, включително и сред податливите на заразата деца. Оттогава масовите ваксинации стават обичайна практика за създаване на обществен имунитет и са се доказали като успешна мярка за предотвратяване разпространението на много инфекциозни заболявания.[8] Съпротивата срещу ваксинациите представлява предизвикателство пред изграждането на обществен имунитет, което позволява на предотвратими заболявания да се задържат или дори завръщат в общества, в които нивата на ваксинации са недостатъчни.[9][10][11]

Механизъм на обществения имунитет редактиране

Оценка на R0 и праговете на обществен имунитет (HIT) на някои добре известни инфекциозни заболявания[12]
Заболяване Вид пренасяне R0 HIT
Морбили Въздушен път 12–18 92–95%
Коклюш Въздушно-капков път 12–17[13] 92–94%
Дифтерия Слюнка 6–7 83–86%
Рубеола Въздушно-капков път
Едра шарка 5–7 80–86%
Полиомиелит Фекално-орален път
Епидемичен паротит Въздушно-капков път 4–7 75–86%
Тежък остър респираторен синдром 2–5[14] 50–80%
Ебола Телесни течности 1.5–2.5[15] 33–60%
Грип Въздушно-капков път 1.5–1.8[13] 33–44%

Индивидите, които имат имунитет към определено заболяване, служат като бариера срещу разпространението на заболяването, като забавят или предотвратяват заразяването на други индивиди.[3] Прагът на определено инфекциозно заболяване, т.е. броят индивиди в популацията, които трябва да придобият индивидуален имунитет, за да се изгради и обществен имунитет, може да се изчисли, като се вземе числото R0, базово репродуктивно число или средният брой новозаразени от един заболял индивид в популация, която е напълно податлива на зарази и хомогенна, т.е. всеки индивид може да влезе в контакт с всеки друг податлив индивид в популацията,[8][16][17] и това се умножи по числото S, процентът от популацията, податливи на инфекцията:

 

S може да се изрази като (1 – p), където p е процентът индивиди от популацията, които имат изграден имунитет, а p + S е цялата популация, т.е. 1. Тогава уравнението може да се изрази чрез p по следния начин:

  →   →  

С p в лявата част на уравнението може да се изрази критичната пропорция от популацията, която се нуждае от имунитет, за да се спре разпространението на заболяването, т.е. праговата стойност на обществения имунитет.[8] R0 функционира като мярка на заразността, така че ниските стойности на R0 са свързани с ниски прагови стойности на обществен имунитет, докато високите стойности на R0 дават в резултат високи прагови стойности.[16][17] Например праговата стойност при базово репродуктивно число R0 = 2 е теоретично само 50%, докато заболяване с базово репродуктивно число R0 = 10 имат прагове на обществен имунитет от 90%.[16] Тези изчисления се базират на предположението, че цялата популация е податлива на инфекцията, т.е. никой индивид в популацията няма изграден имунитет срещу болестта. В реалността, в различните моменти от време вариращи съотношения от хората в популацията имат имунитет срещу заболяването.[8] За да се вземе това предвид, базовото репродуктивно число Rt, или средният брой новозаразени в момент от време t, може ефективно да се изчисли, като се умножи R0 по частта от популацията, която продължава да бъде податлива. Когато Rt се намали и задържи под 1, броят случаи на заразени индивиди в популацията постепенно намалява докато болестта не бъде елиминирана.[8][16][18] Ако дадена популация има имунитет към дадено заболяване в по-голяма степен от праговата стойност на обществен имунитет за това заболяване, броят заболели намалява по-бързо, по-малко вероятно е да се появят огнища на болестта и тези огнища са по-малки отколкото в противен случай.[1][8]

Второ предположение при тези изчисления е, че популациите са хомогенни, т.е. всеки индивид може да влезе в контакт с всеки друг индивид, докато реалността показва, че популациите се описват по-добре като социални мрежи, тъй като индивидите имат склонност да образуват клъстери, оставайки в сравнително близък контакт с ограничен брой други индивиди. В тези социални мрежи, заразяването между индивидите се случва само между физически или географски близо разположените индивиди.[1][17][19] Формата и размерът на мрежата могат да променят праговите стойности на обществен имунитет за това заболяване.[16][17] В хетерогенни популации R0 се смята за мярка за броя случаи на заразени от „типичния“ инфекциозно болен, което зависи от това как индивидите в мрежата си взаимодействат помежду си.[1] Взаимодействията в рамките на една мрежа са по-чести от взаимодействията между отделни мрежи. В последния случай по-силно свързаните мрежи пренасят болести по-лесно, което води до по-високо R0 и по-висок праг отколкото е нужен за по-слабо свързаните мрежи.[1][19] В мрежи, които или избират да не се имунизират, или не са в достатъчно висока степен имунизирани, болестите може да продължат да се разпространяват, въпреки че в други по-добре имунизирани мрежи може вече да са елиминирани.[19]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж Fine, P. и др. "Herd immunity": A rough guide // Clinical Infectious Diseases 52 (7). 1 април 2011. DOI:10.1093/cid/cir007. с. 911–16.
  2. ↑ Gordis, L. false  Epidemiology. Elsevier Health Sciences, 14 ноември 2013. ISBN 978-1455742516. с. 26–27. Посетен на 29 март 2015.
  3. ↑ а б в Merrill, R. M. Introduction to Epidemiology. Jones & Bartlett Publishers, 2013. ISBN 978-1449645175. с. 68–71. Посетен на 29 март 2015.
  4. ↑ а б Herd Immunity // Oxford Vaccine Group, University of Oxford. Посетен на 12 декември 2017.
  5. ↑ а б в Somerville, M., Kumaran, K., Anderson, R. Public Health and Epidemiology at a Glance. John Wiley & Sons, 19 януари 2012. ISBN 978-1118308646. с. 58–59. Посетен на 29 март 2015.
  6. ↑ Cliff, A., Smallman-Raynor, M. Oxford Textbook of Infectious Disease Control: A Geographical Analysis from Medieval Quarantine to Global Eradication. Oxford University Press, 11 април 2013. ISBN 978-0199596614. с. 125–36. Посетен на 29 март 2015.
  7. ↑ Kim, T. H. и др. Vaccine herd effect // Scandinavian Journal of Infectious Diseases 43 (9). September 2011. DOI:10.3109/00365548.2011.582247. с. 683–89.
  8. ↑ а б в г д е Garnett, G. P. Role of Herd Immunity in Determining the Effect of Vaccines against Sexually Transmitted Disease // The Journal of Infectious Diseases 191 (Suppl 1). 1 февруари 2005. DOI:10.1086/425271. с. S97–106.
  9. ↑ Quadri-Sheriff, M. и др. The role of herd immunity in parents' decision to vaccinate children: a systematic review // Pediatrics 130 (3). September 2012. DOI:10.1542/peds.2012-0140. с. 522–30.
  10. ↑ Dubé, E. и др. Vaccine hesitancy: an overview // Human Vaccines & Immunotherapeutics 9 (8). August 2013. DOI:10.4161/hv.24657. с. 1763–73.
  11. ↑ Ropeik, D. How society should respond to the risk of vaccine rejection // Human Vaccines & Immunotherapeutics 9 (8). August 2013. DOI:10.4161/hv.25250. с. 1815–18.
  12. ↑ Стойностите за R0 са взети от: History and Epidemiology of Global Smallpox Eradication Архив на оригинала от 2017-03-17 в Wayback Machine., от курса "Smallpox: Disease, Prevention, and Intervention". Centers for Disease Control and Prevention и World Health Organization. Слайд 17.
  13. ↑ а б Estimates of the reproduction number for seasonal, pandemic, and zoonotic influenza: A systematic review of the literature // BMC Infectious Diseases 14. 2014. DOI:10.1186/1471-2334-14-480. с. 480.
  14. ↑ Different epidemic curves for severe acute respiratory syndrome reveal similar impacts of control measures // American Journal of Epidemiology 160 (6). 2004. DOI:10.1093/aje/kwh255. с. 509–16.
  15. ↑ Estimating the Reproduction Number of Ebola Virus (EBOV) During the 2014 Outbreak in West Africa // PLoS Currents 6. 2014. DOI:10.1371/currents.outbreaks.91afb5e0f279e7f29e7056095255b288.
  16. ↑ а б в г д Viral evolution and transmission effectiveness // World Journal of Virology 1 (5). 2012. DOI:10.5501/wjv.v1.i5.131. с. 131–4.
  17. ↑ а б в г Social contact networks and disease eradicability under voluntary vaccination // PLoS Computational Biology 5 (2). 2009. DOI:10.1371/journal.pcbi.1000280. с. e1000280.
  18. ↑ Dabbaghian, V., Mago, V. K. Theories and Simulations of Complex Social Systems. Springer, 27 октомври 2013. ISBN 978-3642391491. с. 134–35. Посетен на 29 март 2015.
  19. ↑ а б в Imitation dynamics of vaccination behaviour on social networks // Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 278 (1702). 2011. DOI:10.1098/rspb.2010.1107. с. 42–49.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Herd immunity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Обществен_имунитет&oldid=11979749“.