Долни Дъбник (община)
Община Долни Дъбник се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.
| Долни Дъбник (община) | |
 Сградата на общинската управа | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Плевен |
| Площ | 307.57 km² |
| Население | 14 076 души |
| Адм. център | Долни Дъбник |
| Брой селища | 7 |
| Управление | |
| Кмет | Иван Ветов (БЗНС; 2019) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Долни Дъбник (община) в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината е разположена в южната част на област Плевен. С площта си от 307,569 km2 заема 8-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,61% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Червен бряг;
- на северозапад – община Искър;
- на север – община Долна Митрополия;
- на изток – община Плевен;
- на юг – община Луковит, Област Ловеч.
Релеф редактиране
Преобладаващият релеф на общината е равнинен на северозапад и хълмист на югоизток. Територията ѝ е разположена на границата между Средната Дунавска равнина и Средния Предбалкан, като тя условно преминава северно от селата Садовец и Бъркач. От юг на север до село Садовец, а след това на североизток през територията на община Долни Дъбник протича около 20 km от долното течение на река Вит. Северозападно от нейната долина релефът е равнинен и слабо нахълмен с общ наклон от запад на изток, с обширни междуречни масиви, изградени от льосови отложения, делувиални и старокватернерни глини. Югоизточно от нейната асимететрична долина се простират крайните западни разклонения на Плевенските височини (част от Средната Дунавска равнина), а южно от тях – крайните северозападни разклонения на Ловчанските височини (част от Средния Предбалкан). Тук югоизточно от село Бъркач се намира най-високата точка на общината – 306,4 m н.в., а югоизточно от град Долни Дъбник, в коритото на река Вит е най-ниската ѝ точка 75 m н.в.
Води редактиране
Основна водна артерия на община Долни Дъбник е река Вит, която протича през нея на протежение около 20 km с част от долното си течение. Долината на реката е асиметрична, с висок и стръмен десен бряг и полегат ляв. В общината са изградени няколко язовира – Горни Дъбник (най-голям, с обем 135 млн.м3), Долни Дъбник 1, Крушовица 2, Крушовица 3, Петърница и др., водите на които се използват основна за напояване на обширните земеделски земи.
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 11 670 | 100,00 |
| Българи | 8392 | 71,91 |
| Турци | 564 | 4,83 |
| Цигани | 922 | 7,90 |
| Други | 30 | 0,26 |
| Не се самоопределят | 88 | 0,75 |
| Не отговорили | 1674 | 14,34 |
Населени места редактиране
Общината има 7 населени места с общо население 9956 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Бъркач | 613 | 28,024 | Крушовица | 1250 | 36,868 | ||
| Горни Дъбник | 1272 | 41,658 | Петърница | 1266 | 51,063 | ||
| Градина | 407 | 12,778 | Мъдьовене, Кирилово | Садовец | 1479 | 61,931 | |
| Долни Дъбник | 3669 | 75,247 | ОБЩО | 9956 | 307,569 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- Указ № 447/обн. 31.07.1893 г. – преименува с. Чериково на с. Муткурово;
- Указ № 410/обн. 26.11.1896 г. – обединява селата Муткурово и Свинар в едно ново населено място – с. Садовец;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Мъдьовене на с. Кирилово;
- през 1901 г. – заличено е с. Къбел без административен акт поради изселване;
- МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Градина;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Долни Дъбник за с.гр.т. Долни Дъбник;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Долни Дъбник за гр. Долни Дъбник.
Транспорт редактиране
През общината, от запад на изток преминава участък от 17,6 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.
През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 63,5 km:
- участък от 17 km от Републикански път I-3 (от km 100,4 до km 117,4);
- последният участък от 8,9 km от Републикански път II-13 (от km 96,4 до km 105,3);
- участък от 20,8 km от Републикански път III-305 (от km 5,3 до km 26,1);
- участък от 16,8 km от Републикански път III-3005 (от km 10,1 до km 26,9).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници редактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.