Октава

В музиката октава се нарича интервал от осем степени в рамките на диатоничната тоналност.

Акустически октава е интервалът между един музикален тон и друг с половин или двойна честота^[1]. Така например, ако един тон има честота 400 Hz (херца), тонът една октава над него е 800 Hz, а тонът с една октава по-ниско е 200 Hz. Съответно 400 Hz е две октави над 100 Hz (100×2²).

Октавата е основен музикален интервал. Субективно на слух октавата се възприема като два последователни звука, много приличащи си един на друг, но явно различаващи се по височина.

Чиста октава – музикален интервал

Октава е също така тонова област от звукореда, употребявана в музиката.

Октави редактиране

Използваните в музиката тонови октави са разположени в следния възходящ ред:

Субконтра октава
Контра октава
Голяма октава
Малка октава
Първа октава
Втора октава
Трета октава
Четвърта октава
Пета октава

Разположени при стандартна клавиатура на пиано от 88 клавиша (52 бели и 36 черни) октавите приемат номерация от 0 до 8:

Октави

Октава	№	Клавиши от клавиатурата	Честотен диапазон (Hz)
Субконтра	0	1 – 3	27,5000 – 32,7032
Контра	1	4 – 15	32,7032 – 65,4064
Голяма	2	16 – 27	65,4064 – 130,813
Малка	3	28 – 39	130,813 – 261,626
Първа	4	40 – 51	261,626 – 523,251
Втора	5	52 – 63	523,251 – 1046,50
Трета	6	64 – 75	1046,50 – 2093,00
Четвърта	7	76 – 87	2093,00 – 4186,01
Пета	8	88	4186,01

Честота на тоновете, възпроизвеждани от пиано редактиране

Пиано с 88 клавиша, с отбелязани на първа октава до (в син цвят) и ла (в зелен цвят):

Октава		№ на клавиша	Музикално име	Честота (Hz)	Съответстващи струни
Октава		№ на клавиша	Музикално име	Честота (Hz)	Цигулка	Виола	Виолончело	Контрабас	Китара
Пета (8)	Четвърта (7)	88	C8	4186,01
		87	B7	3951,07
		86	A#7/B♭7	3729,31
		85	A7	3520,00
		84	G#7/A♭7	3322,44
		83	G7	3135,96
		82	F#7/G♭7	2959,96
		81	F7	2793,83
		80	E7	2637,02
		79	D#7/E♭7	2489,02
		78	D7	2349,32
		77	C#7/D♭7	2217,46
Трета (6)		76	C7 (Double high C)	2093,00
		75	B6	1975,53
		74	A#6/B♭6	1864,66
		73	A6	1760,00
		72	G#6/A♭6	1661,22
		71	G6	1567,98
		70	F#6/G♭6	1479,98
		69	F6	1396,91
		68	E6	1318,51
		67	D#6/E♭6	1244,51
		66	D6	1174,66
		65	C#6/D♭6	1108,73
	Втора (5)	64	C6 Soprano C (High C)	1046,50
		63	B5	987,767
		62	A#5/B♭5	932,328
		61	A5	880,000
		60	G#5/A♭5	830,609
		59	G5	784,000
		58	F#5/G♭5	740.000
		57	F5	698,456
		56	E5	659,255	E
		55	D#5/E♭5	622,254
		54	D5	587,330
		53	C#5/D♭5	554,365
Първа (4)		52	C5	523,251
		51	B4	493,883
		50	A#4/B♭4	466,164
		49	A4 A440	440,000	A	A			High A
		48	G#4/A♭4	415,305
		47	G4	392.000
		46	F#4/G♭4	369,994
		45	F4	349,228
		44	E4	329,628					High E
		43	D#4/E♭4	311,127
		42	D4	293,665	D	D
		41	C#4/D♭4	277,183
	Малка (3)	40	C4 Middle C	261,626
		39	B3	246,942					B
		38	A#3/B♭3	233,082
		37	A3	220,000			A
		36	G#3/A♭3	207,652
		35	G3	195,998	G	G			G
		34	F#3/G♭3	184,997
		33	F3	174,614				F (7 струна)
		32	E3	164,814
		31	D#3/E♭3	155,563
		30	D3	146,832			D		D
		29	C#3/D♭3	138,591
Голяма (2)		28	C3 Tenor C	130,813	C (5 струна)	C		C (6 струна)
		27	B2	123,471
		26	A#2/B♭2	116,541
		25	A2	110,000					A
		24	G#2/A♭2	103,826
		23	G2	97,9989			G	G
		22	F#2/G♭2	92,4986
		21	F2	87,3071	F (6 струна)
		20	E2	82,4069					Low E
		19	D#2/E♭2	77,7817
		18	D2	73,4162				D
		17	C#2/D♭2	69,2957
	Контра (1)	16	C2 Deep C	65,4064			C
		15	B1	61,7354					B (7 струна)
		14	A#1/B♭1	58,2705	B♭ (7 струна)
		13	A1	55,0000				A
		12	G#1/A♭1	51,9131
		11	G1	48,9994
		10	F#1/G♭1	46,2493					F# (8 струна)
		9	F1	43,6535
		8	E1	41,2034				E
		7	D#1/E♭1	38,8909
		6	D1	36,7081
		5	C#1/D♭1	34,6478					C# (9 струна)
Субконтра (0)		4	C1 Pedal C	32,7032
		3	B0	30,8677				B (5 струна)
		2	A#0/B♭0	29,1352
		1	A0 Double Pedal A	27,5000

Източници редактиране

↑ Речник на научните термини, Е. Уваров, А. Айзакс, изд. П. Берон, София, 1992 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Piano key frequencies в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Речник на научните термини, Е. Уваров, А. Айзакс, изд. П. Берон, София, 1992 г.

[1]