Орбитална хибридизация

В химията, орбиталната хибридизация е идея, според която в хода на химичното взаимодействие част или всички валентни атомни орбитали на даден атом се „смесват“, уеднаквяват, хибридизират.

Същност редактиране

При хибридизация става уеднаквяване на атомните орбитали. Това се извършва при близки стойности на енергиите на s-,p-, а в някои случаи и на d-орбиталите. При тези орбитали състоянието на валентните електрони може да се опише не с чисти s-, p- и d-, а със смесени, или хибридни вълнови функции, които представляват линейна комбинация от собствените им функции. Енергията на получените хибридни орбитали е средно аритметична от енергията на изходните АО, така че общата енергия на атома не се променя. При хибридизация става изменение и на формата на електронния облак. Той е асиметричен – има по-голяма протяжност от едната страна на ядрото по направление на съседните атоми, отколкото от другата страна. Благодарение на това се постига по-пълно припокриване на електронните облаци на централния атом с тези атоми. Затова химичните връзки, образуване с хибридни орбитали, са по-здрави. При реакцията става и преместване на електрони от една на друга орбитала и атомът се намира във възбудено, валентно състояние. Този процес е придружен с поглъщане на енергия и се нарича промотиране. Енергията, необходима за промотирането, се получава от енергията на образуването на химичните връзки. Например, за прехода на един електрон от 2s-орбитала на въглеродния атом на 2p-орбитала' е нужна енергия около 400 kJ/mol-1. Тя се компенсира от енергията на образуването на CH4 – 895 kJ/mol-1. Трябва да се разграничи стадият за минаването на атома във възбудено състояние от стадия на хибридизация. Първият действително се извършва при използване на енергия. Хибридизацията не е следствие от възбуждането на атома. Тя не е физичен процес, а постулат, само за да обясни експериментално наблюдаваните еквиваленти връзки и постоянство на ъглите между тях – например при CH4 тетраедричните връзки се получават не вследствие хибридизацията на АО при въглеродния атом преди припокриването им с 1s-орбиталите на водородните атоми, а се получават по време на реакцията, защото тяхното образуване е термодинамично по-изгодно, отколкото да се образуват 3 еднакви връзки на основата на p-орбиталите и една, различна от тях, на основата на s-орбиталата. Теория на валентните връзки фиксира този опитен факт с помощта на хипотетичния механизъм хибридизация. Понятията хибридизация и хибридни орбитали са молекулни понятия.[1]

Видове хибридизация редактиране

sp-хибридизация (дигонална) редактиране

 
Две sp орбитали

В този случай се хибридизират само една s- и една p-атомна орбитала. Получават се две хибридни орбитали с форма на неправилни ротационни осморки, които сключват помежду си ъгъл от 180°. Пример за такава хибридизация е Be в молекулата на BeCl2.

Таква хибридизация е характерна и за Be в BeI2, BeBr2, за Hg в живачните дихалогениди, за въглеродните атоми, свързани чрез тройна връзка в молекулите на алкини, както и за C в молекулата на CO2.

sp2-хибридизация (тригонална) редактиране

 
Три sp2 орбитали.

Хибридизират една s- и две p-атомни орбитали. Трите нови хибридни орбитали са в една равнина и сключват помежду си ъгъл от 120°. Пример е молекулата на BF3. Други молекули, в които централните атоми са в sp2-хибридно състояние, са SO2 и въглеродните атоми, свързани чрез двойна връзка в молекулите на алкените.

sp3-хибридизация (тетрагонална) редактиране

 
четири sp3 орбитали

При нея си взаимодействат една s- и три p-орбитали. Четирите нови sp3-хибридни орбитали са насочени към върховете на правилен тетраедър, като ъгълът между тях е 109,5°. Типичен пример е молекулата на метана. В молекулата на водата кислородният атом също е в sp3-хибридно състояние, но две от четирите хибридни орбитали са заети с по една готова електронна двойка и не участват в образуването на химични връзки. Поради нееднаквото участие в образуването на връзки на четирите sp3-хибридни орбитали ъгълът е деформиран на 104°48′. Подобен е случаят с азотния атом в молекулата на амоняка. При нея една от четирите sp3-хибридни орбитали на азотния атом е заета от готовата му електронна двойка и не участва в образуването на химична връзка. Ето защо ъгълът е по-леко деформиран (107,5°) в сравнение с този на правилния тетраедър.

 

sp3d-хибридизация редактиране

Образуват се пет хибридни орбитали, които не са напълно равностойни. Три от тях лежат в една равнина, като сключват помежду си ъгъл от 120°, а другите две са перпендикулярни на тази равнина. В пространството хибридните орбитали са насочени към върховете на тригонална бипирамида. Такава е хибридизацията на фосфорния атом в молекулата на PCl5, на молибдена в MoCl5 и на желязото в Fe(CO)5.

sp3d2-хибридизация редактиране

Такава хибридизация е характерна за атомите на сярата в SF6, като в хода на химичното взаимодействие и образуването на връзките сярата преминава във възбудено състояние. Получените шест sp3d2-хибридни орбитали са насочени към върховете на правилен октаедър и сключват помежду си ъгъл от 90° и са енергетично равностойни

Източници редактиране

  1. Киркова, Елена. Обща Химия. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2001. с. 125.

Литература редактиране

  • „Неорганична химия“, Добри Лазаров