Вижте пояснителната страница за други значения на Орион.

Орион (на гръцки: Ὠρίων) в древногръцката митология е мъж с много висок ръст[1] , прочул се като отличен ловец.

Орион
Гравюра на Орион в „Уранометрия“ на Йохан Байер 1603 г.
Характеристики
Описаниегерой от древногръцката митология
РодителиХирией
Орион в Общомедия

За произхода му има няколко различни версии - че е син на Посейдон и Евриала (Хезиод и Ферекид[2]), че е син на Гея, майката Земя[3] (което едновременно е податка, че е член на автохтонното население на Гърция, но и елемент от легендата за осиновяването му от Хирией), а също и че е син на титана Атлас. При всички случаи, съдбата му е изпълнена с перипетии, а краят му - трагичен. Няма напълно оцелял мит за него. Остатъчните фрагменти от легендата за Орион са записани в няколко източника и отразяват местни истории от няколко региона, което създава поле за спекулации относно предисторията и съдържанието на гръцкия мит.

Орион - отроче на боговете редактиране

Според популярния (беотийски)[4] вариант на мита веднъж Хирией - отначало заможен селянин или дребен вожд от Беотия, плодородна област, чиито народ беотийския поет Хезиод описва като земеделци през зимата и моряци през лятото, оказва гостоприемство на трима от Олимпийците. В някои разкази това са Зевс, Хермес и Посейдон, а в други третият бог е Арес. За благодарност те разрешават на домакина да се обърне към тях с някаква своя молба. Хирией е бездетен и ги помолва да го дарят със син, но без да става нужда да се жени/да се жени отново (вероятно с надеждата да му бъде позволено да влезе в любовна връзка с някоя нимфа, която да заплоди). Изпълнението на молбата му става по необичаен и (според легендата) чудотворен начин - боговете му нареждат да закопае в земята торба от бича кожа, пълна с урина (тяхната собствена) и да откопае трапа, в края на срока равен на този на човешката бременност. Когато изпълнява докрай тази заръка, Хирией намира доста едро бебе, което нарича Орион (от глагола ουρειν - името се свързва с пикаенето).[5]

Детето расте все повече и повече и (метафорично) е описвано като великан. С негова помощ (вече като мъж) Хирией става много богат и могъщ владетел. Сега вече наистина се залюбва с една нимфа - океанидата Клония - тя му ражда даже двама сина Никтей и Лик, така че за иначе толкова заслужилия (но все пак само осиновен) Орион царството му става тясно и той се вижда принуден да се изсели от Беотия.

Приключенията на Орион редактиране

В съгласие с предполагаемия си произход от Посейдон, Орион тръгва да странства и се озовава на остров Хиос. Царят му, Енопион (Ойнопион) има дъщеря му на име Меропа[6] и младият ловец се влюбва в нея и я поисква за жена. Като откуп за невестата, владетелят му възлага да прочисти острова от зверове (или от група местни жители или нахлули от другаде пирати, които описва като диваци).[7] Орион се разправя с тези противници, обаче Ойнопион непрекъснато отлага сватбата и така и не му дава момичето, докато не става така, че то се оказва в прегръдките на Орион и без негово съдействие (но според баща му - против волята си). Героят е обвинен, че се е напил и е осквернил девойката и за наказание царят, който се възползва от това, че е заспал, го докарва съвсем до безсъзнание, закарва го на брега на морето и там го натоварва на една лодка и го запраща сред вълните, твърдейки че му е извадил очите. В митологията, това действително е така, но Посейдон, богът-покровител на Орион, не го изоставя, а му дава способността да ходи по водата и той, преминавайки пеш през морето, стига до остров Лемнос, а оттам е пренесен (благодарение на услужливостта на бога-ковач Хефест) до владенията на Хелиос - бог на Слънцето, чиито лъчи му възвръщат зрението. Тогава богинята на зората Еос, сестра на Хелиос, се влюбва в Орион, съблазнява го и го отвежда на остров Делос.

Смъртта на Орион редактиране

Делос е обиталище на бог Аполон и негова сестра-близначка, богинята на лова Артемида. Орион, макар и все така любовник на Еос, скоро става част от свитата на богинята-ловджийка и неин съперник и ухажор. От една страна виждаща се склонна да му отстъпи и готова на всичко за да запази девичеството, а от друга - завладяна от ревност по отношение на Аврора и на Опида, една от нейните дружки от Хиперборея, а и по отношение на първенството си в спортните занимания (поводът е мятане на дискове), накрая богинята го убива или помага да бъде убит. Според легендата, тя го застрелва с лък, в някои варианти - когато Орион посяга на Опида, а в други - докато той се бори с един огромен скорпион. Във втория случай, в действителност богинята се опитва да помогне на героя (съзнателно), но по-скоро по внушение на Аполон и повечето несъзнателно улучва не звяра, а човека.

Също със скорпион е свързана гибелта на Орион и според Ератостен[8] В неговия вариант на легендата, Орион заминава за остров Крит и започва да ловува там, заплашвайки да унищожи всички животни на Земята. Разгневената богиня Гея му праща гигантското (или - за назидание - дребно, но не по-малко опасно) членестоного и то го ужилва смъртоносно.

Героят е издигнат на звездното небе, като съзвездие, а заедно с него боговете превръщат в съзвездие и скорпиона.

Източници редактиране

  1. Омир, „Илиада“ XI, 310
  2. Митологическа библиотека I, 4,3) и Катастеризми, 30
  3. Нон, Дионисиака
  4. Страбон, География 9.2.13.
  5. Хигин, Fabulae 195; Овидий, Фасти V, 495
  6. Ератостен, Катастеризми XXXII
  7. Омир, Илиада XI, 572
  8. Ератостен, Катастеризми XXXII

Литература редактиране