Осъм
- Вижте пояснителната страница за други значения на Осъм.
Осъм (в античността наричана от траките Ноя[1], а от римляните на латински: Anasamus, Asamus, Аесмус) е река в Северна България, област Ловеч – общини Троян, Ловеч и Летница и област Плевен – общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм, е 314 km, която ѝ отрежда 5-о място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 km.
| Осъм | |
 Осъм под Деветашкото плато при с. Деветаки | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Ловеч Община Троян Община Ловеч Община Летница Област Плевен Община Левски Община Никопол |
| Дължина | 314 km |
| Водосб. басейн | 2824,2 km² |
| Отток | 12,6 m³/s |
| Начало | |
| Място | сливането на реките: Бели Осъм (лява съставяща) Черни Осъм (дясна съставяща) |
| Координати | |
| Надм. височина | 371 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Дунав (на 599-и km) → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 22 m |
| Ширина | 35 m |
| Осъм в Общомедия | |
Географска характеристика редактиране
Извор, течение, устие редактиране
Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 m н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски – в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е северозападно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто – в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-и km), на 22 m н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.
Водосборен басейн, притоци редактиране
Площта на водосборния басейн на Осъм е 2824,2 km2[2], което представлява 0,35% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:
- на запад – с водосборния басейн на река Вит;
- на изток и североизток – с водосборните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав – Барата;
- на юг – с водосборния басейн на река Марица.
Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.
Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
- → Бели Осъм 28,2 / 240,4
- ← Черни Осъм 36 / 218
- → Команска река 21 / 71
- ← Малката река
- → Суха река 28 / 62
- ← Ормандере
- ← Райка
- → Дрипла 20 / 64
- ← Гостиня (Гостинка)
- → Бара
- → Берница
- → Шаварна (Бара, Пелишатска река) 30 / 140
- ← Ломя 38 / 170
Хидроложки показатели редактиране
Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.
Подхранването на Осъм е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина – предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Селища редактиране
По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села:
- Община Троян – град Троян;
- Община Ловеч – Лешница, Казачево, Сливек, град Ловеч, Умаревци, Йоглав, Александрово;
- Община Летница – град Летница;
Стопанско значение, природни забележителности редактиране
Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, „Ловеч“ и „Китка“.
По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:
- второкласен път № 34 Плевен – Никопол, от село Дебово до град Никопол, на протежение от 14,9 km;
- второкласен път № 35 Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре, от Ловеч до Троян, на протежение от 33,3 km
- третокласен път № 301 Козар Белене – Летница – Ловеч, на протежение от 55,7 km;
- третокласен път № 303 Българене – Левски – Павликени – Дряново, от Българене до Градище на протежение от 15,4 km;
- третокласен път № 304 Българене – Дебово, на протежение от 24,5 km;
По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията Левски – Ловеч – Троян.
На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 m.
Етимология редактиране
Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр. 80
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 351.
- Реки в България
Външни препратки редактиране
- Река Осъм на BlueLink.net Архив на оригинала от 2008-09-28 в Wayback Machine.