Вижте пояснителната страница за други значения на Осъм.

Осъмантичността наричана от траките Ноя[1], а от римляните на латински: Anasamus, Asamus, Аесмус) е река в Северна България, област Ловеч – общини Троян, Ловеч и Летница и област Плевен – общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм, е 314 km, която ѝ отрежда 5-о място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 km.

Осъм
Осъм под Деветашкото плато при с. Деветаки
42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.
43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ловеч
Община Троян
Община Ловеч
Община Летница
Област Плевен
Община Левски
Община Никопол
Дължина314 km
Водосб. басейн2824,2 km²
Отток12,6 m³/s
Начало
Мястосливането на реките: Бели Осъм (лява съставяща)
Черни Осъм (дясна съставяща)
Координати42°54′23.04″ с. ш. 24°42′56.88″ и. д. / 42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.
Надм. височина371 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 599-и km) → Черно море
Координати43°42′05.04″ с. ш. 24°51′19.08″ и. д. / 43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.
Надм. височина22 m
Ширина35 m
Осъм в Общомедия

Географска характеристика редактиране

Извор, течение, устие редактиране

Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 m н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски – в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е северозападно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто – в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-и km), на 22 m н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.

 
Речна система на река Осъм

Водосборен басейн, притоци редактиране

Площта на водосборния басейн на Осъм е 2824,2 km2[2], което представлява 0,35% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад – с водосборния басейн на река Вит;
  • на изток и североизток – с водосборните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав – Барата;
  • на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

Хидроложки показатели редактиране

  • Средногодишен отток при гр. Троян – 9,8 m3/s;
  • Средногодишен отток при с. Градище – 12,6 m3/s.

Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.

Подхранването на Осъм е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина – предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Селища редактиране

 
Реката в Ловеч

По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села:

Стопанско значение, природни забележителности редактиране

Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, „Ловеч“ и „Китка“.

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията Левски – Ловеч – Троян.

На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 m.

Етимология редактиране

Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Константин Иречек, История на българите, стр. 80
  2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

Външни препратки редактиране