Отон Евгений Мария Савойски
Отон Евгений Мария Савойски (на италиански: Oddone Eugenio Maria di Savoia; * 11 юли 1846, Кралски замък в Раконинджи; † 22 януари 1866, Генуа), е савойски принц, херцог на Монферат и син на първия крал на Италия Виктор Емануил II.
| Отон Евгений Мария Савойски Oddone Eugenio Maria di Savoia | |
| херцог на Монферат | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Базилика „Суперга“ (Торино) |
| Управление | |
| Период | 11 юли 1846 – 22 януари 1866 |
| Други титли | принц на Савоя |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Виктор Емануил II Савойски |
| Майка | Мария Аделхайд Австрийска |
| Братя/сестри | Мария Клотилда Умберто I Амадей I Мария Пия Карл Алберт Виктор Емануил Виктор Емануил Леополд Природени: Витория Гуериери ди Мирафиори Емануеле Алберто Гуериери ди Мирафиори Емануела Мария Гуериеро ди Ровербела Савоярда Савойска Донато Етна Виторио ди Ро Мария Пия ди Ро Витория Де Доминичис Доменико Скарпета Около 20 други |
| Съпруга | няма |
| Деца | няма |
| Отон Евгений Мария Савойски в Общомедия | |
Произход и брак редактиране
Принц Отон Савойски е син на Виктор Емануил II (* 1820; † 1878), крал на Сардиния-Пиемонт, а по късно и крал на Обединена Италия, и на съпругата му Мария Аделхайд Австрийска (* 1822, † 1855), ерцхерцогиня на Австрия. Негови дядо и баба по бащина линия са кралят на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян и Мария Тереза Австрийска-Тосканска, а по майчина – ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски, вицекрал на Ломбардия-Венеция, и Мария Елизабета Савойска-Каринян, сестра на краля на Сардиния Карл Алберт.
Има пет братя и две сестри:
- Лудовика Тереза Мария Клотилда (* 1843; † 1911), съпруга на принц Наполеон Жозеф Шарл Пол Бонапарт, двоутробен брат на Наполеон III
- Хумберт Райнер Карл Емануил Йохан Мария Фердинанд Евгений (* 1844,; † 1900), като Умберто I крал на Италия (1878 – 1900), съпруг на Маргарита Савойска, дядо на Йоанна Българска
- Амадей Фердинанд Мария I (* 1845; † 1890), крал на Испания (1870 – 1873), херцог на Аоста (1845 – 1890), съпруг на Мария Витория дал Поцо дела Чистерна и на Мария Летиция Бонапарт
- Мария Пия (* 1847; † 1911), кралица на Португалия като съпруга на Луиш I, крал на Португалия
- Карл Алберт (* 1851; † 1854), херцог на Шабле
- Виктор Емануил (*/ † 1852)
- Виктор Емануил Леополд (* 1855; † 1855), граф на Генуа
Има един природен брат и една природена сестра от втория брак на баща си и около 26 природени братя и сестри от негови извънбрачни връзки.
Биография редактиране
Роден със сериозно генетично заболяване, от двегодишна възраст той има тежки инвалидизиращи симптоми (нанизъм и деформации в развитието),[1] следователно е поставен встрани от придворния живот на Савойския дом поради несигурното си здравословно състояние. Надарен с необичайна интелигентност, находчивост и интелектуална жизненост, той се посвещава на учене, проявявайки през краткия си живот интерес към различни теми – научни и художествени.
Прекарва лятото на 1861 г. в Пели (тогава независима община недалеч от Генуа), където избира Вила „Ломелини Ростан“ за своя резиденция; както и заради мекия климат, благоприятен за крехкото му здраве, изборът му е продиктуван и от голямата му страст към морето, родена в него още в годините на много ранното му детство, когато кралското семейство прекарва ваканции в Специя. Завръщането в двора през есента е кратко, като се има предвид, че скоро, след като забелязва положителния ефект, който периодът, прекаран на Ривиерата, носи както на тялото, така и на духа му, той получава разрешение от баща си да се премести за постоянно в Генуа, като вземе за резиденция Кралския дворец.
Генуезкият му период се характеризира с щастливо и задълбочено изучаване на технически и художествени дисциплини: от география до музика, от езици до плаване с лодка (заради този си интерес е привлечен към Кралския флот по заповед на баща си и е назначен за корабен капитан).
Защитник и популяризатор на изкуствата и интелектуалното дело, Отон учредява четири годишни награди за студентите от Лигурската академия за изящни изкуства, на която е провъзгласен за почетен президент, както и за Лигурското дружество за родна история. Къщата му с библиотека от над хиляда тома скоро става място за срещи и културни дебати за най-известните градски личности на изкуството и науката: граждански и военни власти, университетски преподаватели, академици, художници, включително скулптора Санто Варни, който е негов съветник и приятел, художниците Тамар Луксоро и Доменико Паскуале Камбиазо.
На 5 юни 1862 г. заминава с братята си на изток за образователно пътуване на борда на пирофрегата Говерноло. Посещава Каляри, Палермо, Катания, Месина, Неапол, Помпей, докато достига Константинопол на 16 август, където пътуването завършва. Завръща се в Генуа на 15 септември. Пътуването оказва дълбоко влияние върху духа на младия Отон, разпалвайки интереса му към Античността и класическото изкуство, и му позволява да създаде богата колекция от предмети на изкуството.
През лятото на 1863 г. той успява да направи ново пътуване до Сардиния и Неапол, където се интересува от археология, финансирайки разкопки, ръководени от знаменития археолог Джузепе Фиорели.
Обратно в Генуа, Отон се посвещава на изучаването на естествознанието под ръководството на Микеле Лесона, по-специално на малакологията, събирайки богата колекция от черупки, водорасли и колибри (колекция сега е изложена в Природонаучния музей „Джакомо Дория“).[2]
През лятото на 1864 г. лекарите не му позволяват да предприеме ново пътуване, а по-скоро го съветват да плува в морето, така че младият Отон отива на гости на маркиз Ала Понцоне в елегантната вила „Дурацо Бомбрини“, в крайбрежното градче Корниляно (днес район на западните предградия на Генуа). Връщайки се там на следващата година, Отон замисля идеята да го превърне в свой постоянен дом, център на своите колекции и проучвания и благодарение на застъпничеството на неговия кръстник, принц Евгений Емануил Савойски-Вилафранка-Соасон, Виктор Емануил II се съгласява с покупката.
Умира на 19-годишна възраст в Кралския дворец в Генуа, в нощта между 21 и 22 януари 1866 г.[3] Погребан е в Базилика „Суперга“ в Торино.
Наследство редактиране
В завещанието си оставя на Генуа значително наследство от гръцки вази, бронз, керамика, стъкло и римски скъпоценни камъни, които сега се съхраняват в Лигурския археологически музей[4]. Други произведения се съхраняват в Галерията за модерно изкуство в града, наречена на негово име.[5]
Генуа кръщава на него участък от наскоро построения престижен околовръстен път до морето (между пл. „Кавур“ и бул. „Аурелио Сафи“). През 1944 г. правителството на Република Сало, решено да накаже Савойците след 8 септември чрез заличаване на топонимията, посветена на тях, променя името на улицата, избирайки мацинианското „Маурицио Куадрио“ [6] вместо Отон; новото име остава непроменено и до днес.
Град Торино кръщава на него важна свързваща улица между пл. „Статуто“ и пл. „Балдисера“, на границата на квартал Сан Донато .
Титли редактиране
- 11 юли 1846 – 17 март 1861: Негово кралско височество, принц Отон Савойски, херцог на Монферат
- 17 март 1861 – 22 януари 1866: Негово кралско височество Отон Савойски, принц на Италия, херцог на Монферат
Източници редактиране
- Odone di Savoia 1846-1866. Le collezioni di un principe per Genova, Mazzotta, Milano, 1996
- Valerio Anzino, S.A.R. il principe Odone di Savoia, duca di Monferrato, Editore Collegio degli artigianelli, Torino, 1867
Бележки редактиране
- ↑ "La repubblica" ricorda Oddone di Savoia, 13/1/1997
- ↑ Musei di Genova - Museo Civico di Storia Naturale - Giacomo Doria // Архивиран от оригинала на 2013-3-31.
- ↑ Augusto - Automazione Gazzetta Ufficiale Storica // Архивиран от оригинала на 2016-10-31.
- ↑ Museo di archeologia ligure Архив на оригинала от 2012-05-22 в Wayback Machine.
- ↑ Galleria d'Arte Moderna - GAM Архив на оригинала от 2012-09-06 в archive.today
- ↑ Delibera del Commissario Prefettizio n. 25 del 23 marzo 1944
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oddone Eugenio Maria di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |