Офанзивата при Вардар се провежда между 14 и 29 септември 1918 година и е последната главна военна операция от Солунския фронт по време на Първата световна война. След много приготовления мултинационалните съюзнически армии успяват да излязат от безизходното положение, което трае на този фронт от няколко години и да ускорят капитулацията на Царство България, по този начин обръщайки стратегическия и операционен баланс на войната срещу Централните сили.[1]

Офанзива при Вардар
Първата световна война
Информация
Период14-29 септември 1918
МястоМакедония
РезултатБългарска капитулация
Страни в конфликта
България България
Германска империя
Франция
Сърбия Сърбия
Великобритания
Гърция Гърция
Италия Италия
Албания Албания
Командири и лидери
Георги Тодоров
Христо Бурмов
Стефан Нерезов
Иван Луков
Стефан Тошев
Фридрих фон Шолц
Куно фон Щойбен
Луи Франше д'Еспере
Сърбия Петър Бойович
Сърбия Живоин Мишич
Джордж Милн
Гърция Панайотис Данглис
Италия Ернесто Момбели
Сили
560 000
18 000
195 000
Сърбия 150 000
140 000
Гърция 140 000
Италия 44 000
Албания 2000

Източници редактиране

На английски:

На руски:

На български

  • Нойков, Стефан. Защо не победихме. Печатница на армейския военно издателски фонд, София, 1922.
  • Азманов, Димитър. Урокът от Добро поле. Печатница Книпеграф, 1935.
  • Недев, Никола. Дойранската епопея 1915 - 1918. Печатница на Армейския Военно - Издателски Фонд; София, 1923. ISBN 9789548247054.

На немски:

Бележки редактиране

  1. Pyrrhic victory: French strategy and operations in the Great War // Harvard University Press, 2005; page=491. Посетен на 3 октомври 2010.