Отец Павел Флоренски (на руски: Па́вел Флоре́нский) е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията, математиката, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и др.

Павел Флоренски
Павел Флоренский
руски богослов
Роден
Починал
8 декември 1937 г. (55 г.)
ПогребанСанкт Петербург, Русия
РелигияПравославна църква
Учил въвФизико-математически факултет на Московския университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ИнтересиТеология
Павел Флоренски в Общомедия

Биография редактиране

Павел Флоренски завършва Физико-математическия факултет на Московския университет „Ломоносов“ и Московската духовна академия, където по-късно чете лекции по история на философията. През 1911 г. приема свещенически сан.

След болшевишката революция заема ръководна длъжност в „Главэлектро“, където се занимава с изследване на електрическите полета и диелектриците. През 1921 г. е избран за професор във ВХУТЕМАС, където чете лекционния курс „Анализ на пространството в художествените произведения“. През 1933 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Разстрелян в Соловецкия лагер на 8 декември 1937 г.[1] Посмъртно е реабилитиран през 1958.[2]

Идеи и творчество редактиране

 
Философите Павел Флоренски и Сергей Булгаков, картина на Михаил Нестеров, 1917

Под влияние на платонизма и древногръцката философия Флоренски си поставя за цел максимално да сближи елинската и християнската философска традиции[3]. В неговата метафизика, основана на новия метод на феноменологията, символизма и семиотиката заемат важно място. Флоренски се стреми да открие първични символи, основни за духовно материалното култура, от които са изградени различни сфери на реалността и които са отразени в различни области на културата[4]. Със своите философски рефлексии върху символа, Флоренски се доближава до обща теория на знаковите системи и е един от предшествениците на структурния и системен подход в науката[5].

Най-известните му съчинения са „Иконостас“, „Обратната перспектива“, „Очерци по философия на култа“, „При водоразделите на мисълта“, „Смисълът на идеализма“ и „Стълб и крепило на истината“.

Библиография редактиране

Бележки редактиране

  1. Священник Виктор Кузнецов, Мученики нашего времени. Москва: Свет Православия, 2011. ISBN 978-5-89101-261-7
  2. Фонд науки и православной культуры священника Павла Флоренского // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2022-05-07.
  3. Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989.
  4. Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989
  5. Философский энциклопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989.

Външни препратки редактиране