Палеоазиатски езици (от гръцката дума palaios, стар) е събирателно наименование в лингвистиката, с което се означава нееднородна група езици от далечните части на Сибир. Общото между тях е, че са предшественици на по-разпространените днес тунгусо-манджурски или тюркски езици. Напоследък и тези езици се изместват от руския език.

Палеоазиатските езици се делят на 4 езикови семейства и изолирани езици, между които няма доказани връзки.

  • Езикът айну също се причислява към палеоазиатските езици, макар че не се говори в Сибир. Някога е бил разпространен в южната част на о. Сахалин, а днес предимно на Курилските острови и на о. Хокайдо сред народа айну.

Понякога японският и корейският също се причисляват към тази група. Всякакви опити да бъдат открити прилики с останалите палеоазиатски езици обаче са неуспешни.

Друга теория твърди, че палеоазиатските езици са сродни с езиците на-дене и ескимоско-алеутските езици в Северна Америка (Канада и Аляска). Тя се основава на предположенията, че някои северноамерикански племена са се преселили от Сибир в Аляска през последния ледников период, когато двата континента са били свързани по суша.