Панайот Байчев
Панайот Байчев или Бойчев е български революционер, кумановски войвода на ВМОРО.[1]
| Панайот Байчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Панайот Байчев в Общомедия | |
Биография редактиране
Байчев е роден през 1879 година във Видин.[2] Присъединява се към Върховния комитет.[3] През пролетта на 1903 е войвода на ВМОРО в Щипско. В изпълнение на решението на януарския конгрес на ВМОРО от 1903 година в началото на април 1903 година в Радомирско било складирано голямо количество оръжие. Там се образуват пет чети с войводи – Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков и Панайот Бойчев и една чета, наречена техническа, която да се грижи за поставянето на мини. Главнокомандващ на всички чети е Христо Чернопеев.
По време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година е в състава на отряда на Христо Чернопеев и се сражава в Кочанско.
След въстанието през 1904 – 1905 година е войвода в Кумановско и присъства като делегат на Окръжния конгрес на Скопския революционен окръг през януари 1905 година. Конфликтът между войводите Константин Нунков и Байчев допринася твърде много за посърбяването на района, а убийството на Нунков е също в резултат на този конфликт. Известен е случаят с арестуването на Байчев и четирима души от неговата чета по обвинение в грабеж на населението от с. Елешница, Разложко. През 1906 година има смъртната присъда, произнесена за установени злоупотреби, но тя не е изпълнена от Иван Гарванов, на когото е възложено организирането ѝ.
По време на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и отново с Чернопеев и участва в освобождаването на Кавала.[5] След това освобождава градчето Правища, на което става военен комендант, като изпреварва гръцкия андартски капитан Дукас Дукас.[6]
По данни на Карнегиевата анкета, която проверява за извършени издевателства спрямо местното население в Егейска Македония, отбелязва че Панайот Байчев и четниците му:
| „ | не са изнасилили нито една жена; даже се притекли на помощ на две жени, нападнати от гърците.[7] | “ |
Бележки редактиране
- ↑ Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), н.с. Славчо Гоцев, списание „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121-142.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 38.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 396.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 114.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 171.