Пандо Сидов
Пандо Сидов или Пано Сидов е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Ръководител и организатор е на революционната борба в костурския революционен район и е войвода в областта Корещата. [1][2]
| Пандо Сидов | |
| български революционер и общественик | |
.jpg) | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 декември 1942 г.
|
| Политика | |
| Депутат | |
| XXII ОНС | |
| Пандо Сидов в Общомедия | |
Биография редактиране
Пандо Сидов е роден през 1878 година в Жупанища, тогава в Османската империя. Като ученик в Битолската гимназия се присъединява към ВМОРО.[3] Не завършва средно образование и се връща като учител в Жупанища. Възложено му е да убие противопоставящия се на революционната организация свещеник Никола Шкутов и Сидов прави неуспешен опит за убийството му в Костур, след което става нелегален четник.
По време на Илинденско-Преображенско въстание Сидов е начело на жупанско-маняшката чета с подвойводи Зисо Нолев, Димитър Кляшев и Аргир Николов. Жупанската чета прекъсва телеграфните съобщения Костур - Билища - Корча и Костур - Хрупища,[4] след което участва в 33 сраженията в района и първа влиза в Клисура. В битката участват още Пандо Кляшев, Васил Чекаларов, Манол Розов и Марко Иванов.[5]
След въстанието продължава въоръжената борба с представителите на турската власт и на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Придружава ту костенарската чета на Нумо Янакиев, ту нестрамколската на Никола Добролитски като писар. Заминава за Гърция, но е арестуван от гръцките власти и е освободен едва след застъпничество на българското правителство. След смъртта на Митре Влаха и на Атанас Кършаков Сидов остава да ръководи делата на революционната организация в Костурско.
| Чета на Пандо Сидов, октомври 1907 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Пандо Сидов | Жупанища | Костурска | |
| 2. | Боян Балашев | Велес | 28 години | |
| 3. | Антон Иванов | Поздивища | Костурска | 22 години |
| 4. | Андрей Цветанов | Локорско | Софийска | 19 години |
| 5. | Димитър Проданов | Пещера | Пловдивска | 20 години |
| 6. | Милан Янков | Щип | 21 години | |
| 7. | Иван Стойков | София | 20 години | |
| 8. | Иван Гигов | Дебър | 20 години | |
| 9. | Никола Котев | Емборе | Кайлярска | 21 години |
| 10. | Ангел Петров | Ракитово | Пещерска | 22 години |
| 11. | Иван Варадинов | Панагюрище | 20 години | |
| 12. | Лазо Костов | Крайници | Велешка | 22 години |
| 13. | Костадин Янков | Одрин | 22 години | |
| 14. | Цветан Тодоров | Берковица | 23 години[6] | |
В 1907 година помощник на Сидов е Никола Досев. През 1908 година негов четник е и Христо Руков.[7]
През 1910 година емигрира в Торонто и е един от организаторите на македоно-българското дружество там, по-късно станало част от Македонската патриотична организация, и издава вестник „Българска искра“ заедно със свещеник Теофилакт Малинчев.[8]
В 1911 година отваря българска книжарница в Костур, управлявана по-късно от Никола Поповски[9]
Взима участие в Балканската с костурската чета и в Междусъюзническата с четата на Васил Чекаларов, като попада в сръбски плен в Битоля на 11 юли 1913 година.[10]
Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:
| „ | Пандо Сидов от с. Жупанища, с непълно средно образование, сериозен и остроумен мъж, прословут по своето безстрашие, хвъркат войвода - който бе навсякъде и никъде, взел живо участие в много сражения и най-грозни атентати, е един от малцината останали живи „щастливци-войводи“, които с напрегнато внимание следят понастоящем развоя на съдбоносните събития и очакват заслужената свобода на роба.[11] | “ |
Заселва се в Кърджали. През януари 1926 година е избран за председател на Кърджалийското македонско братство.[12] От 1927 до 1931 година е депутат в ХХІІ Обикновено народно събрание. Умира през 1942 година в Кърджали.[13][14][15]
Бележки редактиране
- ↑ Спомени на Пандо Сидов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр.647-650.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 185 – 186.
- ↑ Кратка биография на Пандо Сидов
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166 - 168.
- ↑ Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, София, 1968, стр. 45.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
- ↑ Александрова, Елена. „Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония“, Македонски преглед, бр. 4. 2007 г., стр. 147.
- ↑ Камен Станев, „Македонските бежанци в България - участници в нейния политически и културен живот“
- ↑ Фонд № 9; 5 арх. ед., 346 док., 641 л.; 1884... 1916 г. — Никола Поптърпов Поповски (Никола Поповски, Никола Попов), архив на оригинала от 20 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100220032410/http://electronic-library.org/archivni_spravochnici/Book%200001.htm, посетен на 7 юли 2010
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 423-424.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 305.