Парейдолия (парейдолическа илюзия) (от гръцки: para – „лъжлив“, и eidolon, умалително на eidos – „изображение, форма“) е психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект (предимно образ). При изменения на мозъчния център, който управлява тази дейност, способността за различаване на лица се нарушава. Тази способност е била важна при развитието и социализацията на човешкия вид.

Спътникова снимка на скала върху Марс, сенките създават известната илюзия. Лице на повърхността на Марс

При парейдолическа илюзия елементи от плоска повърхност (облаци, гънки на плат, заскрежено стъкло и т.н.) се възприемат като сложен рисунък или изменчива, пластична картина, често фантастична по съдържание (тропическа джунгла, лица на хора, цветя, необичайни животни и т.н.). Парейдолията е признак за развито въображение, а понякога и за начален стадий на остра психоза.

Според съвременните скептици това явление обяснява много от религиозните привиждания на светци, например образите на Дева Мария, видени върху жилищни сгради.

Лицето и каналите върху Марс са също пример за парейдолия. Гледани под друг ъгъл или при по-висока разделителна способност, изображенията се променят.

Мнозина канадци споделят, че върху еднодоларовата банкнота от 1954 година са различавали лицето на Дявола в косите на Кралицата. Банкнотите не са били извадени от обращение, но образът е бил променен в следващата емисия.

Още един пример за парейдолия е долавянето на смислени изречения при прослушване на записи наопаки (ако разбира се не се отнася до техники в шпионажа или пропагандата).

В теста на Роршах се използва това качество на психиката за диагностициране на психичното състояние. Въпреки че е много известен и често използван, неговата научна достоверност е оспорвана.