Парк Мужаковски
Парк Мужаковски (на полски Park Mużakowski, на немски Park von Muskau, Muskauer Park или Fürst-Pückler-Park) е парк в Полша и Германия, обхващащ 728 хектара площ от двете страни на река Ниса Лужицка, която е полско-германската граница[1]. Намира се в Любушко войводство, Жарски окръг. Това е най-големият парк в английски стил в Полша.
| Природен парк „Парк Мужаковски“ Fürst-Pückler-Park | |
 Граничната линия и мостът в Парк Мужаковски | |
  Местоположение в Полша | |
| Местоположение |  ПолшаЛенкница, Бад Мускау |
|---|---|
| Площ | 728 хектара |
| Построен | 1815 |
| Създаден | 1815 г. |
| Уебсайт | parkmuzakowski.nid.pl |
| Парк Мужаковски в Общомедия | |
| Парк Мужаковски | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| В регистъра | Park Mużakowski |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  Полша |
| Тип | Културно |
| Критерии | I, IV |
| Вписване | 2004 (28-а сесия) |
| Парк Мужаковски в Общомедия | |
Полската част на парка се управлява от Националния институт за наследство във Варшава, а немската - от фондация Fürst – Pückler – Park Bad Muskau [2] със седалище в Оранжерията, разположена в парка.
Разположение
редактиранеПолската част представлява 522 хектара от целия парк[3], а немска е 206 хектара. Централната част на парка, в която са разположени резиденциите се намира на западния бряг на реката близо до немския град Бад Мускау (на полски Mużaków), a полската част е разположена близо до град Ленкница (на полски Lęknica).
Паркът се намира на територията на Ландшафтен парк Арка Мужаковска (Park Krajobrazowy Łuk Mużakowa) и геопарк Арка Мужаковска. Това е първият геопарк в Полша, приет в Световната мрежа на националните геопаркове (на английски Global Network of National Geoparks)[4].
История
редактиранеОсновател на парка е принц Херман Лудвиг Хайнрих фон Пюклер-Мускау [5] (1785–1871), който след многобройни пътувания, включително до Англия, остава очарован от ландшафтните паркове. През 1811 той наследява имението в Мускау от починалия си баща. В началото на XIX век имението представлява замък и заобикалящия го парк, разположен край река Ниса [6]. През 1815, на първи май Пюклер изпраща отворено писмо до жителите на Мускау, в което моли за помощ за създаването на дворцов парк в английски стил.
В периода 1815–1845 резиденцията прераства в обширен парков комплекс в пейзажен стил. Районът е преустроен, построени са мостове над Ниса, засадени са хиляди дървета и храсти. Целият комплекс е идеално интегриран в естествения пейзаж на речната долина. Проектът е изпълнен от: Карл Фридрих Шинкел, Август Ширмер (художник), Джон Адей Рептън (английски архитект) и Якоб Хайнрих Редер (градинар)[7]. Задълбочаващата се финансова криза, причинена от дейности в такъв мащаб, както и пътуванията на принца, го принуждават да продаде имуществото си. От концепцията, включваща над 700 хектара са реализирани малко над 250 хектара. През 1845 принцът продава имението и се премества с бившата си съпруга Луси в Браниц близо до Котбус, където започва да създава поредния парк. Умира на 4 февруари 1871. Погребан е заедно с Луси в пирамида в езеро в парк в Браниц.
Следващият собственик на парка е принц Фредерик от Холандия, който продължава работата по създаването на парка като нарежда някои от сградите да бъдат преустроени и модернизирани. В източната част на парка Едуард Пецолд изгражда дендрариум с почти 3000 дървесни вида и храсти. Колекцията се сдобива с репутацията на най-значимата в Германия. Работата продължава до смъртта на принца през 1881.
През 1883 г. имотът е поет от семейство фон Арним, което, след като възстановява средствата на фонд Мускау, продължава делото на своите предшественици. През 1886–1888 на мястото, което Пюклер е определил за издигането на погребалния параклис, е издигнат мавзолей на трагично загиналата съпруга на граф фон Арним [8]. През 1945 семейство фон Арним е изселено от Мускау.
Отличия
редактиранеНа 1 май 2004 полската част на парка е обявена за исторически паметник[9]. На 2 юли 2004 Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО единодушно решава да впише парка в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО[10].
Източници
редактиране- ↑ Oficjalna strona miasta Łęknica - Charakterystyka Parku Mużakowskiego (pol.). www.leknica.pl, 17 kwietnia 2009 18:14. [посещение 2014-06-19].
- ↑ Park Mużakowski i atrakcje geoturystyczne okolic Łęknicy. Łęknica: „Chroma” Drukarnia Krzysztof Raczkowski, 2008, с.5. ISBN 978-83-922412-2-5.
- ↑ Lubuski Wojewódzki Konserwator Zabytków - Łęknica/Bad Muskau, park pałacowy - Park Mużakowski, www.lwkz.pl [посещение 2018-07-30] (ang.).
- ↑ UNESCO/Natural Sciences: 27th European Geoparks Meeting, Brecon, UK, 29–31 March 2011 (ang.). 17.05.2011. [посещение 2011-05-22].
- ↑ https://parkmuzakowski.nid.pl/
- ↑ Park Mużakowski i atrakcje geoturystyczne okolic Łęknicy. Łęknica: „Chroma” Drukarnia Krzysztof Raczkowski, 2008, с.7. ISBN 978-83-922412-2-5.
- ↑ Park Mużakowski i atrakcje geoturystyczne okolic Łęknicy. Łęknica: „Chroma” Drukarnia Krzysztof Raczkowski, 2008, с.8. ISBN 978-83-922412-2-5.
- ↑ Park Mużakowski i atrakcje geoturystyczne okolic Łęknicy. Łęknica: „Chroma” Drukarnia Krzysztof Raczkowski, 2008, с.8. ISBN 978-83-922412-2-5.
- ↑ Rozporządzenie Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 14 kwietnia 2004 r. w sprawie uznania za pomnik historii (Dz.U. z 2004 r. nr 102, poz. 1059).
- ↑ Park Mużakowski i atrakcje geoturystyczne okolic Łęknicy. Łęknica: „Chroma” Drukarnia Krzysztof Raczkowski, 2008, с.7. ISBN 978-83-922412-2-5.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Park Mużakowski в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |