Петралонска пещера
Петралонската пещера (на гръцки: Σπήλαιο Πετραλώνων) е карстова пещера в Гърция с дължина, намираща се на около 300 метра надморска височина, във варовиковия хълм Кацика (642 m) на Халкидическия полуостров, до село Петралона.
| Петралонска пещера | |
| Σπήλαιο Πετραλώνων | |
 Възстановка на огнището, където е намерен петралонският архантроп | |
  Местоположение в Гърция | |
| Местоположение | Петралона, Гърция |
|---|---|
| Дължина | 2 km |
| Височина | 300 m |
| Откриване | 1959 г. |
| Геология | карстова |
| Входове | 1 |
| Уебсайт | www.petralona-cave.gr |
| Петралонска пещера в Общомедия | |
В пещерата са открити останки на праисторически хора.
Геология редактиране
Карстовата пещера Петралона е образувана в резултат на тектоничните процеси и изменения в земната повърхност. Освен характерните сталактити и сталагмити се наблюдават множество тънки сталактити по покрива, наподобяващи дъждовни капки. Има обща дължина от около 2 километра.[1]
В пещерата са установени 34 геоложки пласта, като във всички има следи от живот. Открити са фосили на различни видове животни – лъвове, хиени, мечки, пантери, слонове, носорози, бизони, елени и други, както и 25 вида птици, 16 вида гризачи и 17 вида прилепи.
Изследвания редактиране
Първоначално пещерата е открита случайно от жителя на Елеохория Филип Хадзаридис, търсещ вода през 1959 година. Година по-късно друг жител на селото Христос Сариянидис намира череп на възрастен мъж (25-35-годишен), покрит със сталагмит. Мястото на находката, т.нар. „Мавзолей“ е най-топлото и сухо в пещерата. Това откритие поставя началото на много научни разкопки и експедиции.
Според гръцкия антрополог Арис Пулянос, който проучва черепа през 1968 година и му дава името Archanthropus europeaus petraloniensis, находката е на възраст 700 000 години. Той е напълно запазен, като липсва единствено долната челюст. С по-нататъшните разкопки са намерени два човешки скелета и много други останки от живот. Според Пулянос черепът е намерен в слой, който съдържа най-много инструменти и следи от обитаване и посредством магнитен резонанс установява, че възрастта на слоя е около 670 хиляди години.
Повечето изследователи на базата на изследване на черепа с електронно-спинов резонанс, смятат находките са на останки от Homo erectus на възраст между 160 000 и 240 000 години.
Туризъм редактиране
Входът на пещерата за туристи е тунел, минаващ през ерозирал хълм с дължина 100 метра, прокопан ръчно през 1974 година. Температурата е целогодишно около 17 градуса по Целзий. В непосредствена близост има археологически музей.[2]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 53.
- ↑ Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 54.