Ибрахимово

селище в Република Македония
(пренасочване от Петровец)

Ибрахимово (на македонска литературна норма: Петровец) е село в Северна Македония, център на едноименната община Ибрахимово.

Ибрахимово
Петровец
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.9333° с. ш. 21.6167° и. д.
Ибрахимово
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаИбрахимово
Географска областБлатия
Надм. височина226 m
Население2659 души (2002)
Пощенски код1043
МПС кодSK
Ибрахимово в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 13 километра югоизточно от столицата Скопие в източния дял на Скопската котловина в областта Блатия от лявата страна на магистралата Скопие - Велес. Близо до Петровец е разположено летището на Скопие - Александър Велики, което до 27 декември 2006 година се казва Петровец, а преди разпада на Югославия името е популярно в сръбската си форма Петровац.

История редактиране

В края на XIX век Ибрахимово е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ибраимово живеят 170 българи-християни.[1]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ибраимово (Ibraïmovo) има 160 българи екзархисти и в селото фукционира българско училище.[2]

В края на 1904 година в Ибрахимово се води сражение между четата на войводата на ВМОРО Васил Аджаларски и турска потеря, съставена от аскер и башибозук. Четата заела беговската кула в селото и през нощта благодарение на бомби успява да пробие турския кордон.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ибрахимово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ибраимово (Ibraimovo) като село с неясен етнически състав.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Андрей Николов Кожухаров от Скопие е български кмет на Петровец от 18 август 1941 година до 12 април 1944 година. След това кмет е Атанас Попов п. Трайков от Маврово (12 април 1944 - 12 август 1944).[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 2659 жители.[7]

 
Сградата на Община Петровец.
Националност Всичко
македонци 2312
албанци 67
турци 0
роми 53
власи 0
сърби 99
бошняци 118
други 10

Личности редактиране

Родени в Ибрахимово
  •   Цветан Петров (1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски,[8] македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Снегаров, Иван. Васил Аджарларски, Родина (Скопие), г. III, бр. 660, 8 юли 1918, с. 2.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 567 и 848.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007 
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 567.