Петър Гюзелев
Петър Иванов Гюзелев (Пеци) е български музикант, най-известен с работата си в рок групата „Щурците“, където е китарист, вокал и композитор.
| Петър Гюзелев | |
| български рок музикант | |
 Петър Гюзелев на фестивала „Цвете за Гошо 2011“ | |
| Роден |
10 декември 1945 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Музикална кариера | |
| Стил | хардрок, поп рок, прогресив рок |
| Инструменти | китара |
| Активност | от 1965 г. |
| Участник в | „Щурците“, „Стари муцуни“ |
Биография редактиране
Преди „Щурците“ е основател на групите „Сините звезди“ и „Слънчевите братя“.
Гюзелев е автор на музиката и аранжимента на редица песни на „Щурците“, сред които „Дай ми малко нежност“, „Сватбен ден“, „Когато си отива любовта“, „Стълбата“, „Неизживените неща“, „Светлият век“, „Кой съм“, „Кралят рок“ и много др. През 1989 г. е продуцент на първия студиен албум на група Ахат – Походът.
През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава първата българска рок супер група „Стари муцуни“, в която са: Петър Гюзелев – китара, Георги Минчев – певец, Георги Марков – барабанист от „Щурците“, Иван Лечев – китарист от „ФСБ“, Ивайло Крайчовски – басист от „ФСБ“. През 1994 г. излиза албумът на групата „Бира, секс и рок енд рол“ и става албум № 1 за България, а песни като „Бира, секс и рок енд рол“, „Мързелив бирен ден“, „Блудният син“, „Купонът тече“, „Музикантска съдба“ и др. стават хитове на „Стари муцуни“. Музиката е на Петър Гюзелев, а текстовете – на Георги Минчев.
Петър Гюзелев има много песни, които са носители на награди в БНР, сред които е „Когато си отива любовта“ по текст на Волен Николаев. Има и награда от „Златният Орфей“ за песента „И една звезда“.
През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.[1]
От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. След упорита борба с болестта умира от тумор в мозъка на 25 април 2013 г.[2] Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Албуми редактиране
С Щурците редактиране
| Година | Заглавие |
|---|---|
| 1968 | Щурците (малка плоча) BTM 5971 |
| 1969 | Щурците (малка плоча) BTM 6182 |
| 1973 | Щурците (малка плоча) BTM 6577 |
| 1973 | Пътешествие със сал (малка плоча) BTK 3167 |
| 1975 | Щурците (малка плоча) BTK 3168 |
| 1975 | Щурците (малка плоча) BTK 3229 |
| 1976 | Щурците'76 (първа дългосвиреща плоча) |
| 1978 | Щурците'78 (втора дългосвиреща плоча) |
| 1980 | ХХ век |
| 1982 | Вкусът на времето |
| 1985 | Конникът |
| 1987 | Мускетарски марш |
| 1988 | 20 години по-късно (концертен албум) |
| 1990 | Аз съм просто човек (малка плоча) |
| 1998 | 30 години Щурците (концертен албум с 6 нови песни) |
| 2004 | Антология (компилация в 4 части) |
| 2008 | На прага на сърцето |
Със Стари муцуни редактиране
| Година | Заглавие |
|---|---|
| 1994 | Бира, секс и рокендрол |
Самостоятелни редактиране
| Година | Заглавие |
|---|---|
| 2013 | Изповед |
Бележки редактиране
- ↑ Указ № 203 от 21 юли 2010 г. Обн. ДВ. бр.58 от 30 юли 2010 г.
- ↑ 24 часа/Пеци Гюзелев почина
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
Външни препратки редактиране
- ((bg)) Петър Гюзелев в Български рок архиви
- ((en)) Петър Гюзелев в Encyclopaedia Metallum