Писидия е историческа област в южната част на Антична Мала Азия (днешна Турция),[1] разположена във вътрешен планински район по склоновете на планината Тавър на север от Ликия и граничеща с областите Кария, Лидия, Фригия и Памфилия. По-големите градове в антична Писидия са Термесос, Селге, Кремна, Сагаласос, Етена, Антиохия Писидийска, Неаполис, Лаодикея и Филомелум.

Писидия
Pisidia
Πισιδία
Римска императорска провинция
297 – 395
КонтинентАзия
СтолицаАнтиохия Писидийска
управителЛегат
ИсторияАнтичност
Предшественик
Азия (римска провинция) Азия (римска провинция)
Наследник
Диоцез Понт Диоцез Понт
Днес част от Турция
Писидия
Pisidia
Πισιδία
в Общомедия

Римска провинция редактиране

След края на хетското годподство Писидия попада последователно в персийската и в древногръцката сфера на влияние. За първи път тя е спомената в Анабазис на Ксенофонт във връзка с историята на Кир Млади. Александър Македонски преминава през територията на Писидия за да стигне до Фригия от Памфилия и среща голяма съпротива, това го принуждава да завзема един по един градовете. След 188 пр.н.е. районът попада за първи път под римски републикански контрол, но е твърде отдалечен за да бъде ефективно контролиран и твърде малък за да бъсе самостоятелна провинция. Последователно Писидия е отстъпвана на местни владетели, преобръщана в разбойническо свърталище и администрирана от други съседни римски провинции, като Галатия, Памфилия и Азия. Едва по времето на император Диоклециан през 297 г. Писидия става самостоятелна римска провинция със столица Антиохия Писидийска.

Провинцията е една от спирките на мисиите на апостол Павел. През 395 г., след раздела на Римската империя Писидия попада в Източната империя на византийците.

Галерия редактиране

Бележки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pisidia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​