Плазмена стерилизация

Плазмената стерилизация представлява метод на пълно унищожаване на микроорганизмите и техните спори, посредством използване на ниска температура на водороден прекис (H2O2) в условия на вакуум, без наличие на токсични остатъци. Използва се за нуждите на медицината.

Най-общо медицинските инструменти се делят на две групи – термолабилни и термоустойчиви. Тези от първата група не могат да бъдат стерилизирани със суха или влажна топлина (традиционни стерилизационни методи), защото това ги поврежда необратимо, а такива обикновено са скъпоструващите инструменти за „безкръвни“ операции. Именно плазмените стерилизационни системи осигуряват стерилизация на термостабилни, термочувствителни и влагочувствителни инструменти и медицински консумативи. Те имат способността за стерилизация на широк набор от инструменти, включително и всякакви гъвкави ендоскопи и полу-твърди такива.

Революционна технология редактиране

Плазмената стерилизация представлява пробив в стерилизационите технологии. Ограниченията на традиционни стерилизационни методи, включително и тези с етиленов окисен газ (EO) и автоклавиране подтиква учените да разработят алтернативни стерилизационни технологии в началото на 80-те години на 20 век. Резултатът е уникален метод, основан на патентован процес на изпълнение с ниска температура на водород прекисен газ-плазма. Тази революционна технология формира основата за нови стерилизационни системи. С тази технология се стерилизират средства и медицински изделия, безопасно и ефективно, без ограничения и рискове.

Етапи редактиране

В плазмената технология се включват 5 етапа:

  1. Вакуумна фаза. От камерата се евакуира въздуха, намалява се вътрешното налягане и започва процес на подготовка за следващите етапи.
  2. Инжекционна фаза. Измереното количество течен прекис се инжектира в камерата, вапорира се воден разтвор на водороден прекис и се диспергира и също се инжектира в камерата, където убива бактериите всякъде, докъдето достига.
  3. Разпространителна фаза. Водород прекисната пара пропива камерата, излагайки всички повърхности на стерилизация и бързо стерилизирайки устройствата и материали, без токсични остатъци. При завършване на този етап, камерното налягане се понижава и плазменото излъчване започва.
  4. Плазмена фаза. Създава се електромагнитното поле, чрез което водород прекисната пара прониква с висока способност, произвеждаща ниско-температурен плазмен облак, който съдържа ултравиолетова светлина и свободни радикали. След реакцията, активираните компоненти губят високо-енергийните си нива и се редуцират до кислород и вода.

След този момент Фази 1, 2 и 3 се повтарят за допълнителна ефикасност. Това интегрирано дублиране на процесите осигурява оптимална стерилизация дори и на най-трудни за стерилизирация места.

  1. Вентилационна фаза. Камерата се вентилирана с което се изравнява налягането, позволяващо да се отвори вратата. Не е необходимо аериране или охлаждане. Апаратурата и материалите са готови за незабавна употреба или могат да бъдат съхранени стерилни за по-нататъшна употреба.

Предимства редактиране

Газ-плазмените стерилизационни системи представляват най-съвременният метод за стерилизация и понастоящем единствения съчетаващ в себе си изключителни положителни качества и почти никакви недостатъци. Безопасен е за пациентите, персонала и околната среда. Няма токсични остатъци или опасни емисии. Този тип стерилизационни системи предлагат най-продуктивно решение за ниско температурни стерилизационни нужди. Медицинските средства и изделия биват стерилизирани безопасно и високоефективно, без ограничения в материала от който са изработени. Липсват рисковете свързани с използването на параоцетна киселина, суха топлина, пара под налягане, етиленов оксид и формалдехидни пари (имат коказано канцерогенно действие). Като недостатък на плазмените стерилизационни системи се изтъкваше високата първоначална инвестиция, но днес можем да отбележим, че такъв тип системи много по-бързо възвръщат направените разходи и дори спестяват значителни средства на болниците. Средствата се налаляват чрез многократно понижаване на разходите за ремонт на инструментариум, както и за подмяна на повреден такъв. Нещо повече доста от производителите осигуряват по-дълъг гаранционен срок при стерилизация на произведените от тях инструменти посредством плазма. Опростената операция и готовите програми улесняват работата на персонала в стерилизационната.

Безопасност редактиране

В новите си разработки производителите отделят все по-големи ресурси и отделят внимание на безопасността при използването. При тази стерилизация отпадните продукти са обикновена кислородна вода и пара, които се отвеждат от системата и се събират в контейнери по напълно безопасен начин. Липсата на токсични и канцерогенни емисии има важно значение за работата на персонала и за околната среда. По този повод може да се отбележи, че в много страни болниците заплащат многократно по-високи такси за околната среда и на персонала работещ в стерилизационната за използването на опасни и токсични методи.

Видове стерилизатори редактиране

За нуждите на големите болнични звена, използващи централна стерилизационна производителите предлагат стерилизатори с вместимост на камерите 150 литра и работа с 55-минутна автоматична стерилизационна програма. При 200 литрова камера стерилизационната програма е 75 минути. Освен тях има и малки стерилизатори с обем на камерите между 17 и 30 литра. Те са изключително удобни за малки хирургични центрове, амбулатории, малки операционни звена. Монтират се в близост до съответното звено и така се спестяват излишни разходи по транспорт.

Режими на работа: Най-често използваните режими са следните:

  • 28-минутен цикъл за общите хирургически инструменти;
  • 38-минутен цикъл за едноканални гъвкави ендоскопи;
  • 42-минутен цикъл за дву- и повече канални гъвкави ендоскопи.

Контрол на процеса редактиране

Всички нови стерилизатори освен чрез биоиндикатори имат интегрирана система за контрол на процеса чрез регистриране на хартиен носител на всички работни етапи. Така всички критични точки в процеса се проследяват и документират.