Плиоцен
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Плиоцен (на английски: Pliocene) е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години. Това е втората и най-скорошна епоха от периода неоген на ценозойската ера. Епохата на Плиоцена се предшества от тази на Миоценa и е последван от Плейстоцена. Преди преразглеждането през 2009 г. на геоложката скала на времето, големите заледявания бяха поставяни изцяло в рамките на Плейстоцена, Сега се приема че Плиоцен също има ледников (Геласийски) период, който е продължил от преди 2,588 милиона години допреди 1,805 милиона години.
Автор на термина Плиоцен е шотландският учен Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, „повече“) и καινός (kainos „нови“) и означава приблизително „продължение на последните“, позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели.
Както и с други по-стари геоложки периоди, геоложките пластове, които определят началото и края са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на епохата са малко несигурни. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия Миоцен и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания.
Растения редактиране
Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра. По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините, обхващащи Азия и Африка.
Животински свят редактиране
Както морските, така и сухоземните животни, по същество са съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните. Първите признати хоминиди, австралопитеките, се появяват през плиоцена.
Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници. От плиоцена в България са известни 96 вида птици, сред които много изчезнали видове [1][2][3][4][5]
Източници редактиране
- ↑ Боев, З. 2010. Природната палеосреда среда в България през плиоцена и кватернера – кратък преглед. – В: Петков (отг. ред.) България и българите в Европа. Съюз на учените в България. Клон Велико Търново. Изд. „Фабер“, Велико Търново. 366 – 384.
- ↑ Boev, Z., 2002. Neogene avifauna of Bulgaria. – In: Zhou, Z., Zhang, F. (eds.). Proceedings of the 5th Symposium of the Society of Avian Palaeontology and Evolution, Beijing, 01 – 04.06.2000. Science Press, Beijing, 29 – 40.
- ↑ Boev, Z. 2007. Neogene avifaunas of Bulgaria (a brief review). – In: Bakardjieva, N. St. Chankova, B. Krastanov, Sv. Gateva (Compilers). Evolution and Ecology – 2007. Union of the Scientists of Bulgaria. 3rd National Seminar. Proceedings, Sofia, 26 – 35.
- ↑ Boev, Z. 2008. Afro-tropical and Afro-Indo-Malayan elements in the Neogene avifauna of Bulgaria and their paleozoogeographical implementations. – EGU 2008 session SSP16: „Paratethys – Mediterranean – Indopacific climatic, biotic and sedimentologic evolution“; Geophysical Research Abstract, Vol. 10 EGU2008-A-01628, 2008 SRef-ID: 1607 – 7962/gra/EGU2008-A-01628 European Geosciences Union. General Assembly 2008, Vienna, 13 – 18 април 2008. [ID-NR: EGU2008-A-01798].
- ↑ Боев, З. 2011. Изучение неогеновых птиц Болгарии – достижения, итоги и перспективы. – В: Баташев, М. С., Макаров, Н. П., Мартынович, Н. В. (ред., сост.). Аркадию Яковлевичу Тугаринову посвещается... Сборник научных статей. Красноярский краевой краеведческий музей, Красноярск, 35 – 43, ISBN 978-5-904896-32-4.
Външни препратки редактиране
Museumruse Архив на оригинала от 2010-11-25 в Wayback Machine.
