Поклоннически център в Калвария Зебжидовска
Поклоннически център в Калвария Зебжидовска (на полски: Sanktuarium pasyjno-maryjne w Kalwarii Zebrzydowskiej) e поклоннически център „Страсти Христови и Света Дева Мария“ на монасите бернардинци, намиращ се в Калвария Зебжидовска. Базиликата и манастирът, които са част от комплекса, са разположени на юг от града, на върха на планината Жар, а на юг и на изток от се намират 42 параклиса и католически църкви. Често е наричан Полският Йерусалим.
| Поклоннически център в Калвария Зебжидовска | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Калвария Зебжидовска – базиликата | |
| В регистъра | Kalwaria Zebrzydowska: the Mannerist Architectural and Park Landscape Complex and Pilgrimage Park |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  Полша |
| Тип | Културно |
| Вписване | 1999 (23-та сесия) |
| Поклоннически център в Калвария Зебжидовска в Общомедия | |
През 1999 поклонническият център е вписан в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а на 17 ноември 2000 обектът е признат за паметник на полската история[1].
Калварийският поклоннически център е едно от най-важните места на почит към страстите Христови и към Богородица – съчетава култа към страдащия Христос и култа към Божията майка. Водеща идея е пресъздаването на последния път на Христос. В комплекса се намира икона на Божията майка от Калвария.
История редактиране
През 1600 Миколай Зебжидовски, управител на Краков, финансира изграждане на църква „Разпятие на Исус Христос“, построена по модел от Йерусалим. Според легендата причината за това решение на Зебжидовски е видение, което той и съпругата му съзират през прозореца на замъка в Ланцкорона – виждат три пламтящи кръста, издигащи се към небето над планината Жар.Малката църква е тържествено осветена от папския нунций Клаудио Рангони на 4 октомври 1601, в присъствието на краковския епископ Бернард Мачейовски. Зебжидовски решава да построи до църквата параклис „Христов гроб“ и малък манастир. На 1 декември 1602 той подписва дарителски акт, с който дава част от планината и мястото за изграждане на манастира на ордена на бернардинците. През 1604 – 1609 по проект на Джовани (Ян) Мария Бернардони са изградени църквата и манастирът. През 1604 Зебжидовски, вдъхновен от произведението на Християн Адрихен, описващо Йерусалим по времето на Христос, решава да изгради (в периода 1609 – 1617) дванадесет параклиса на Кръстния път и отшелническа обител „Петимата братя поляци“ с параклис „Света Мария Магдалена“.
След смъртта на Миколай Зебжидовски през 1620 грижата за поклонническия център поема синът му Ян, който изгражда (1623 – 1641) пет параклиса, посветени на страстите Христови и осем параклиса в чест на Дева Мария и отшелническа обител „Света Елена“, разширява параклисите „Разпятие“ и „Гроб на Божията майка“. Поредният дарител – Михал Зебжидовски, разширява манастирския комплекс, а последната голяма покровителка и дарителка за комплекса – Магдалена Чарториска от рода Конопацки се заема с разширяване на църквата чрез изграждане на втори наос, фасада, две кули и два параклиса: „Свети Антоний“ (1687) и „Непорочно зачатие“ (1749)[2].
През 1979 папа Йоан Павел II признава на главната църква титлата малка базилика[3].
Архитектура редактиране
Църквата и манастирът са построени по проект на архитекта Ян Мария Бернардони и фламандския архитект и златар Павел Баударт, който е издигнал почти всички калварийски параклиси.
Базиликата е в стил късен барок с елементи на рококо. Интериорът се отличава с богато инкрустирани мебели и многобройни картини.
Манастирът представлява триетажна сграда с интериор в стил барок и рококо. Частта, която е по-близо до църквата и има кладенец по средата, е украсена с портретите на дарителите и благодетелите на манастира.
Поклонническият парк включва комплекс от църкви и параклиси с барокова и маниеристична архитектура, напомнящи по форма различни геометрични фигури. Всички части на комплекса са вплетени в естествения пейзаж и са вдъхновени от описанията на светите земи, направени от Християн Адрихен.
От южната страна църквата и манастирът са оградени от зид (1624) с два бастиона, преустроени през 1747 за духовни нужди, както и параклисите „Света Ана“ и „Скърбяща Дева Мария“.
На 1 декември 1999 Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО на заседанието си в Маракеш, въз основа на историческа и научна оценка, направена от проф. Анна Митковска (инженер и архитект)[4][5]решава да впише поклонническия комплекс в Калвария Зебжидовска в Списък на световното културно и природно наследство ЮНЕСКО[6].
Съгласно постановление на президента на Република Полша от дата 30 октомври 2000, на 17 ноември същата година поклонническият център придобива статус паметник на полската история[7].
Божията майка от Калвария редактиране
Иконата на Божията майка с младенеца е дарен от Станислав Пашковски през 1641 година. От 1667 се намира в параклиса до северната стена на църквата. Иконата е коронована на 15 август 1887 от Албин Дунайевски[8].
Събития и пилигримство редактиране
Комплексът в Калвария Зебжидовска е център на поклонничеството, който ежегодно привлича множество пилигрими, като броят им достига до 1,5 милиона[9]. Сред най-специалните събития в Калвария са изключително колоритните религиозни мистерии, които се играят през Страстната седмица. Особено тържествено се отбелязва и Успение на Пресвета Богородица през август. Събитията в Калвария са сред най-великолепните религиозни празници в Полша.
Към манастира функционира Дом на поклонника, който приема гости през цялата година, а също така и ресторант.
Култът към страстите Христови редактиране
Първите служби са извършени на кръстовете, издигнати на местата на бъдещите параклиси през 1608 г. По традиция те се отслужват за всички поклонници в Калвария. Първоначално в тях са участвали малко на брой актьори и литургичният елемент е бил водещ, по подобие не тези в Йерусалим. През XVII век тези събития се ограничават до честване на Велики четвъртък и Велики петък, измиване на нозете на дванадесетте апостоли, процесията преминава от параклиса „Свети Рафаил“ до параклиса „ Анна“, където бдението продължава до сутринта на велики петък, когато Пилат прочита декрета, осъждащ Исус на смърт. След това Христос взема кръста и го носи до църквата „Разпятие“. Процесията приключва на Гроба на Христос. Запазени са два сценария (от 1610 и 1618) за пресъздаването на Страстите Господни в Калвария. Автор и на двата е Абрахам Рожнятовски[10].
След първата подялба на Полша, като част от борбата срещу суеверието от страна на австрийските власти, обредът беше значително обеднява, остава само процесията с проповедите и кръстът, символизиращ Христос в отделни параклиси, както и измиването на краката и декретът на Пилат.
След Втората световна война мистерията на Страстите получава нов облик, чийто създател е Августин Чадам. През 1947 са въведени нови костюми и герои въз основа на библейски послания и традиции, както и сцени на влизането на Христос в Йерусалим на Цветница, пирът в дома на Симон и предателството на Юда.
Култът към Пресвета Дева Мария редактиране
Култът към Дева Мария води началото си от 1609, когато Миколай Зебжидовски купува в Лорето (Италия) осветена от папа Сикст V сребърна фигура на Божията майка ангел, която е поставена в главния олтар на църквата. Фигурата става предмет на култ в първите години от съществуването на поклонническия център.
От 1613 се провежда богослужение, наречено Богородичен път на страданието (От Гроба на Христос до Дома на Дева Мария), както и процесия Успение на Пресвета Богородица (от Гроба на Дева Мария до базиликата), а от средата на XVII век и процесия Успение Богородично на 13 август (от Дома до Гроба на Божията майка). В по късен период се въвежда и провеждането на служби и проповеди край седемте параклиса.
Голямо събитие за поклонническия център е подаряването на иконата на Божията майка (1641), която се смята за чудотворна и за посредник при предоставянето на Божията благодат.
Калвария и Йоан Павел II редактиране
Поклонническият център в Калвария Зебжидовска за Карол Войтила е място на чести посещения и молитви още от най-ранната му възраст.
| „ | Днес идвам на това свято място като поклонник, както съм идвал тук като дете и в младостта си. Стоя пред Мадоната от Калвария, както когато дойдох тук като епископ от Краков, за да ѝ поверя делата на архиепископията и онези, които Бог е поверил на моята пастирска грижа. Идвам тук и както тогава казвам: Здравей! Здравей, Кралице, Майко на милосърдието! | “ |
Йоан Павел II, 19 август 200 [11] | ||
Като папа той пребивава тук два пъти, на 7 юни 1979 обявява църквата за базилика, а на 19 август 2002 по време на честванията на 400-годишнината на поклонническия център отслужва последното си богослужение в Полша. На 14 август 1991 спира на площада и благославя събралите се там граждани. На 9 януари 1979 дарява на центъра позлатена монстрация, на 10 юни 1987 по време на богослужение на краковските Блоне поставя пред иконата на Божията майка от Калвария златна роза, а през 1997 – броеница.
| „ | В Калвария има нещо, което привлича. Какво е това нещо?
Може би натуралната красота на пейзажа, който се разкрива оттук в подножието на полските Бескиди... |
“ |
Йоан Павел II, 7 юни 1979 | ||
Източници редактиране
- ↑ Rejestr zabytków nieruchomych – województwo małopolskie, Narodowy Instytut Dziedzictwa, 24 listopada 2022 [посещение 2010-01-17].
- ↑ Strona internetowa sanktuarium – Fundatorzy sanktuarium.
- ↑ Serwis internetowy Opoka – Historia miasta i gminy Kalwaria Zebrzydowska.
- ↑ Anna Mitkowska: Polskie Kalwarie. Ossolineum, 2003, s. 3 – 276. ISBN 83-04-04583-4.
- ↑ Politechnika Krakowska: Pracownicy PK:Nominacje profesorskie. [посещение 2011-02-12]. (pol.).
- ↑ Strona internetowa sanktuarium.
- ↑ Rozporządzenie Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 30 października 2000 (Dz.U. z 2000 r. nr 98, poz. 1062).
- ↑ Strona internetowa sanktuarium.
- ↑ Serwis internetowy Ekai.pl. ekai.pl. [zarchiwizowane z tego adresu (2014-08-14)]. – Kalwaria Zebrzydowska: rekordowa liczba pielgrzymów.
- ↑ Czesław Hernas: Barok. Wyd. VIII – 2 dodruk. Warszawa: Wydawnictwo Naukowe PWN, 2008, s. 214, 463, 715, seria: Wielka Historia Literatury Polskiej. ISBN 978-83-01-13846-2.
- ↑ Strona internetowa sanktuarium.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sanktuarium pasyjno-maryjne w Kalwarii Zebrzydowskiej в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |