Пол Валери
Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (на френски: Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.
Пол Валери Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry | |
Валери, след 1920 г. | |
Роден | 30 октомври 1871 г. |
---|---|
Починал | 20 юли 1945 г. Париж, Франция |
Професия | Колеж дьо Франс |
Националност | Франция |
Жанр | стихотворение, есе |
Направление | символизъм, модернизъм |
Известни творби | „Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922) |
Повлиян от
| |
Съпруга | Джийни Гобилард (ж.1900 – 1945) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Пол Валери в Общомедия |
Биография редактиране
Роден е на 30 октомври 1871 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.
От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.
През 1931 в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.
След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.
Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.нар. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.
Литературна дейност редактиране
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.
Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,[1] а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие.[2] Понастоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки.
В последните години от живота си Пол Валери чете в Колеж дьо Франс курс по Поетика (1937-1945). Подготвителните бележки се намират в "Тетрадките", но през 2020 г. са открити стенограми и записки, които позволяват възстановяването на 40 лекции, публикувани за първи път в 2023 г.[3]
Сред най-известните съчинения на Пол Валери са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.
Библиография редактиране
- Conte de nuit (1888)
- Paradoxe sur l’architecte (1891)
- Introduction à la méthode de Léonard de Vinci (1895)
- „Вечер с господин Тест“, La soirée avec monsieur Teste (1896)
- „Младата орисница“, La Jeune Parque (1917)
- „Аблум стари стихове“, Album des vers anciens (1920)
- „Морско гробище“, Le cimetière marin (1920)
- „Очарования“, Charmes (1922)
- Eupalinos ou l’Architecte (1923)
- Variétés I (1924)
- „Душата и танцът“, L'Âme et la Danse (1925)
- Variétés II (1930)
- „Поглед върху съвременния свят“, Regards sur le monde actuel. (1931)
- L'idée fixe (1932)
- Variétés III (1936)
- Degas, danse, dessin (1936)
- Variétes IV (1938)
- Mauvaises pensées et autres (1942)
- Tel quel (1943)
- Variétes V (1944)
- Vues (1948)
- Œuvres I (1957)
- Œuvres II (1960)
- Cours de poétique: t.1, Le corps et l'esprit (1937-1940); t.2: Le langage, la société, l'histoire (1940-1945). Paris: Gallimard, 2023
Издания на български редактиране
- Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.)
- Поглед към съвременния свят: Избрани есета, превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
- Реч за естетиката и други есета, София: Нов български университет, 2011.
- Избрани произведения в два тома. Т. 1, Господин Тест (проза), София: ИК "Гутенберг", 2016, ISBN 978-619-176-071-8 ; Т. 2, Младата парка, София: ИК "Гутенберг", 2020, ISBN 9786191761654
Източници редактиране
- ↑ Valery P., Œuvres v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard
- ↑ Valery P., Cahiers v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard
- ↑ Представяне на публикацията от редактора й на сайта на Колеж дьо Франс [1]
- Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987
- Чоран Е., „Валери срещу своите идоли“. В: Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита), София: СУ, 1996, c. 265 – 81
Външни препратки редактиране
- Произведения на Пол Валери в Моята библиотека
- ((fr)) Пол Валери в archive.org
- ((fr)) Пол Валери в Класици на социалните науки (Канада)[неработеща препратка]
- Из Сюита (Suite, 1934), блог на Александър Лозев „Книги и коментари“, 12 февруари 2010 г.
- Венцеслав Константинов, „Маларме през погледа на Пол Валери“
- Венцеслав Константинов, „Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери“ („Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007, LiterNet)
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Пол Валери, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано