Пол Елюар
Пол Елюар (на френски: Paul Eluard, роден като Йожѐн Емѝл Пол Гриндѐл, Eugène Émile Paul Grindel) е френски поет, носител на Международната награда на мира (1952), смятан за един от основоположниците на сюрреализма в поезията.
| Пол Елюар Paul Eluard | |
| френски поет | |
 През 1911 г. | |
| Роден | Йожѐн Емѝл Пол Гриндѐл
14 декември 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 ноември 1952 г.
Шарантон льо Пон, департамент Вал дьо Марн, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Франция |
| Литература | |
| Псевдоним | Didier Desroches,[1] Jean Du Haut,[1] Eugène Grindel, Maurice Hervent,[1] Paul Éluard |
| Период | 1913 – 1946 г. |
| Жанрове | Поезия |
| Направление | Сюрреализъм |
| Течение | Сюрреализъм, Дадаизъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Гала (1917 – 1929) Нюш Елюар (1934 – 1946) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | eluard.org |
| Пол Елюар в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 14 декември 1895 г. в Сен Дьони, Франция. От малък боледува от туберкулоза и често е настаняван в санаториум. В един от тези санаториуми, в Швейцария, среща Гала, родена Елена Дмитриевна Дяконова, която също се лекува от туберкулоза. Двамата се влюбват и се женят през 1917 г. Имат дъщеря Сесил, която се ражда на следващата година. Гала ненавижда ролята си на майка, която не ѝ се удава, и през целия си живот пренебрегва и игнорира детето си. Тя напуска съпруга си през 1929 г, когато среща Салвадор Дали, за когото по-късно се жени и става Гала Дали.
През 1934 г. Пол Елюар се жени за Мария Бенц, която позира като модел на Пабло Пикасо.
Пол Елюар участва в Първата световна война и във Френската съпротива по време на Втората световна война. Става член на Френската комунистическа партия през 1942 г. Умира от инфаркт. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.
Елюар и България редактиране
През 1952 г. превежда творби на Христо Ботев.
Библиография редактиране
- Premiers poèmes, 1913
- Le Devoir, 1916
- Le Devoir et l'Inquiétude, 1917
- „Pour Vivre ici“, 1918
- Les Animaux et leurs hommes, les hommes et leurs animaux, 1920
- Répétitions, 1922
- „L'Amoureuse“, 1923
- „La courbe de tes yeux“, 1924
- Mourir de ne pas mourir, 1924
- Au défaut du silence, 1925
- „La Dame de carreau“, 1926
- „Столица на болката“ (Capitale de la douleur, 1926)
- Les Dessous d'une vie ou la Pyramide humaine, 1926
- L'Amour la Poésie, 1929
- Ralentir travaux, 1930, в съавторство с Андре Бретон и Рьоне Шар
- À toute épreuve, 1930
- „L'immaculée conception“, 1930
- Défense de savoir, 1932
- La Vie immédiate, 1932
- La Rose publique, 1934
- Facile, 1935
- Les Yeux fertiles, 1936
- Quelques-uns des mots qui jusqu'ici m'étaient mystérieusement interdits, 1937
- L'Évidence Poétique Habitude de la Poésie, 1937
- „Les Mains libres“ in collaboration with Man Ray, 1938
- Cours naturel, 1938
- „La victoire de Guernica“ 1938
- Donner à voir, 1939
- „Je ne suis pas seul“, 1939
- „Le Livre ouvert“ 1941
- Poésie et vérité 1942, 1942
- Liberté, 1942
- Avis, 1943
- „Courage“, 1943
- Les Sept poèmes d'amour en guerre, 1943
- Au rendez-vous allemand, 1944
- Poésie ininterrompue, 1946
- Le Cinquième Poème visible, 1947
- Notre vie, 1947
- À l'intérieur de la vue, 1947
- La Courbe de tes yeux, 1947
- Le temps déborde, 1947
- Ode à Staline, 1950
- Le Phénix, 1951
- Picasso, dessins, 1952
Външни препратки редактиране
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Пол Елюар
В Общомедия има медийни файлове относно Пол Елюар- Венцеслав Константинов: „Елюар през погледа на Гастон Башлар“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- Botev, Christo; Poèmes: Adaptation de Paul Eluard; Paris: Les éditeurs français réunis, 1952.- 79 p.; Note: Avec une biographie du poète par Elsa Triolet.
- Botev, Christo; Poèmes: Adaptation de Paul Eluard Архив на оригинала от 2015-07-10 в Wayback Machine.: Biographie du poète par Elsa Triolet; Sofia: Sofia-Presse, 1970.- 67 p. – 1 f. portr.
- ↑ а б в jn19981000975 // Посетен на 30 август 2020 г.