Портал:Византия

 Астрономия  България  География  Изкуство  Личности  Математика  Медицина  Наука  Философия  Технология

редактиране  Портал „Византия“ Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са модерни названия (от XVII в. насам) на източната част от Римската империя, с главен админстративен център Константинопол, просъществувала до 1453 г. Територии, които принадлежат на Византия за кратък или по-продължителен период, са Мала Азия, Балканите, Далмация, Италия, Египет, Сирия, Палестина, Армения, Абхазия, по-голямата част от северното крайбрежие на Африка, средиземноморските острови и други. Освен християнската религия в развитието на Византия влияние оказват наследени от античността елинистистически и римски традиции. На част от античната гръко-римска култура Византия е единствен посредник. Благодарение на своето географско положение Византийската империя печели в продължение столетия от търговията между Изтока и Запада и е водеща търговска сила в предлагането на луксозни стоки. Нейният културен, икономически и военен потенциал е фактор, възпиращ разпространието на исляма от изток на запад и улесняващ разпространението на християнската религия сред балканските и славянските народи през средните векове. Повече за Византия... редактиране  Избрана статия Флавий Велизарий (на латински: Flavius Belisarius) (505–565) е един от най-великите военачалници на Византийската империя и един от най-известните пълководци. Той е основният изпълнител на амбициозния проект на византийския император Юстиниан I да завладее отново голяма част от Западната Римска Империя, загубена почти век по-рано. Независимо от това, че той е относително по-малко известен от други знаменити пълководци като Юлий Цезар или Александър Македонски, способностите и постиженията му са не по-малки, ако не и по-значителни от тези на много от тях. Една от постоянните особености на кариерата на Велизарий е провеждането на военни операции в условия на частично или пълно отсъствие на помощ от страна на императора Юстиниан I и Византийската империя, независимо от което, благодарения на военния си гений, постоянно увенчава с успех. още » редактиране  Знаете ли ... кой е кръстникът на българския княз Борис I? редактиране  Може да сте полезни ..., като подобрите: Иконоборство, Монофизитство, Алексий I Комнин, Йоан II Комнин, Мануил I Комнин, Андроник I Комнин, Влахернски дворец, още »; Гражданска война във Византия (1321–1328), Гражданска война във Византия 1376-1379; ..., като създадете: Византийска армия, Андрей Палеолог, Селска община във Византия още »; ..., като разширите някои от статиите в Категория: Мъничета за Византия; ..., като споделите своите идеи за развитието на Портал Византия. редактиране  Избрана картинка Квадригата на "Сан Марко" във Венеция. Някога красели хиподрума на Константинопол, след превземането на града от кръстоносците през 1204 г., бронзовите статуи са отнесени във Венеция. редактиране  Категории Византийска империя Мъничета за Византия Филми, чието действие се развива във Византия Административно деление на Византия Антиохия България под византийска власт Византийци Византология Въоръжени сили на Византия Византийски градове Дуга Епирско деспотство История на Византия Култура на Византия Латинска империя Византийски монети Деспотство Морея Никейска империя Орден на Дракона Византийско право Средновековен Епир Средновековна Тесалия Византийски титли и длъжности Трапезундска империя редактиране  Императори Константин I (324–337) Констанций II (337–361) Юлиан (361–363) Йовиан (363–364) Валентиниан I (364) Валент (364–378) Грациан (378–379) Теодосий I (379–395) Аркадий (395–408) Теодосий II (408–450) Маркиан (450–457) Лъв I Тракиец (457–474) Лъв II (474) Зенон (474–475, 476–491) Флавий Василиск (475–476) Анастасий I (491–518) Юстин I (518–527) Юстиниан I (527–565) Юстин II (565–578) Тиберий II (578–582) Маврикий (582–602) Фока (602–610) Ираклий (610–641) Константин III (641) Ираклеон (641) Констант II (641–668) Константин IV Погонат (668–685) Юстиниан II (685–695) Леонтий (695–698) Тиберий III Апсимар (698–705) Юстиниан II (705–711) Филипик Вардан (711–713) Анастасий II (713–715) Теодосий III Адрамит (715–717) Лъв III Исавър (717–741) Константин V Копроним (741–775) Артавазд (741–743) Лъв IV (775–780) Константин VI (780–797) Ирина Атинянката (797–802) Никифор I Геник (802–811) Ставракий (811) Михаил I Рангаве (811–813) Лъв V Арменец (813–820) Михаил II (820–829) Теофил (829–842) Михаил III (842–867) Василий I Македонец (867–886) Лъв VI Философ (886–912) Александър III (912–913) Роман I Лакапин (920–944) Константин VII Багренородни (913–959) Роман II (959–963) Никифор II Фока (963–969) Йоан I Цимиски (969–976) Василий II Българоубиец (976–1025) Константин VIII (1025–1028) Роман III Аргир (1028–1034) Михаил IV Пафлагон (1034–1041) Михаил V Калафат (1041–1042) Зоя (1042–1050) Теодора (1042–1056) Константин IX Мономах (1042–1055) Михаил VI Стратиот (1056–1057) Исак I Комнин (1057–1059) Константин X Дука (1059–1067) Роман IV Диоген (1068–1071) Михаил VII Дука (1071–1078) Никифор III Вотаниат (1078–1081) Алексий I Комнин (1081–1118) Йоан II Комнин (1118–1143) Мануил I Комнин (1143–1180) Мануил I Комнин (1180–1183) Андроник I Комнин (1183–1185) Исак II Ангел (1185–1195, 1203–1204) Алексий III Ангел (1195–1203) Алексий IV Ангел (1203–1204) Алексий V Дука (1204) Теодор I Ласкарис (1208–1221) Йоан III Дука Ватаци (1221–1254) Теодор II Ласкарис (1254–1258) Йоан IV Дука Ласкарис (1258–1261) Михаил VIII Палеолог (1259–1282) Андроник II Палеолог (1282–1328) Андроник II Палеолог (1294–1320) Андроник III Палеолог (1328–1341) Йоан V Палеолог (1341–76, 1379–90, 1390–91) Йоан VI Кантакузин (1347–1354) Андроник IV Палеолог (1376–1379) Йоан VII Палеолог (1390) Мануил II Палеолог (1391–1425) Йоан VIII Палеолог (1425–1448) Константин XI Палеолог (1449–1453) редактиране  Сродни Уикимедия