Посидоний (на старогръцки: Ποσειδώνιος; на латински: Posidonius) е древногръцки философ, историк, географ и астроном, живял през годините около началото на 1 век пр.н.е. (ок. 135 до 51). Според свидетелства на съвременниците, както и по-късно, Посидоний е бил приеман за един от най-начетените хора, подобно на Аристотел. Той се занимава не само с философия, но и с астрономия, география и история; от неговите съчинения обаче са запазени само фрагменти. Първият опит за тяхно по-цялостно събиране датира от началото на 19 век, като едва в средата на следващия век е направено едно по-надеждно издание.[1]

Посидоний
Ποσειδώνιος
древногръцки философ и астроном
Роден
135 г. пр.н.е.
Починал
51 г. пр.н.е. (84 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
ШколаСтоицизъм
Научна дейност
ОбластАстрономия
Посидоний в Общомедия

Биография редактиране

Роден е около 135 г. пр.н.е. в Апамея, Сирия. Бил е дете, когато империята на селевкидите престава да съществува (царят на партите Арсак V успява да изгони селевкидите от Иран и Месопотамия през 138 пр.н.е.). Около 117 г. пр.н.е., съвсем млад, той заминава в Атина, където се образова и учи философия при стоика Панетий Родоски. В началото на 95 пр.н.е. се заселва и на о. Родос, който тогава е бил процъфтяващ търговски и културен център. Бързо се издига в политическия живот достигайки поста пританея.

През 87/86 г. пр.н.е. пътува като посланик до Рим, където се запознава с управляващия елит. Връзките му позволяват по-нататък да пътува из Империята, при което натрупва значителен обем познания. Към 78 пр.н.е. неговите лекции слуша Цицерон, с когото стават близки.

Макар да е бил високо ценен от своите съвременници, Посидоний бива забравен сравнително бързо, което се обяснява и с еклектиката на неговите идеи. А доколкото стоическата метафизика е била неприемлива за по късните християни, никое от многобройните съчинения на Посидоний не е запазено. Известни са само някои от техните заглавия като „За океаните“, „Метеорология“ или „История“,[2] както и фрагменти в цитати от антични автори.

Умира около 51 г. пр.н.е., вероятно в Родос.

Философия редактиране

Основните Философски възгледи на Посидоний са в продължение на по ранния стоицизъм, от който той се отклонява, възприемайки аристотелиански и платонически внушения. В последна сметка неговата философия изглежда лишена от собствен характер и оригиналност.[3]

Посидоний приема основното положение на стоическата метафизика, че във всичко съществуващо неразделно се проявяват два принципа, единият – субстанциален, другият – задвижващ. За трансцендентност няма място, но той приема известна йерархичност в определяне на света от Зевс, природата и съдбата (хеймермане). Както и останалите стоици, Посидоний счита, че причини собствено са само телата, а тяхната проява е „ефект“ или „предикат“. Единство на всяко съществуващо е неговата „душа“, която не просъществува след неговия разпад.

Известно е, че Посидоний е коментирал диалозите на Платон, като се спекулира дори относно написването на коментар към Тимей.

Астрономия редактиране

Посидоний е известен със своя опит да определи размерите на земното кълбо (предишният опит принадлежи на Ератостен). Канопус, според оценката на Посидоний, се издига над Александрия на 1/48 дължина на окръжността, което е 7 1/2°, а в Родос само се показва на хоризонта (така че там височината ѝ е почти равна на 0°). Линейното разстояние между тези градове е оценявал на 5000 стадия. Оттук той изчислява, че обиколката на Земята е от 240 000 стадия. За точната мярка на 1 стадий обаче се спори. Страбон, който приема, че разстоянието е само 3750 стадия, цитира като негов резултат обиколка от 180 000 стадия.[4]

Посидоний считал разстоянието от Земята до Луната за равна на 52 1/8, а до Слънцето на 6549 земни диаметъра, което представлявало изключителна за това време точност – (правилната стойност е 11 726 земни диаметъра). Изчисленото от него разстояние от Земята до Слънцето било най-точното в древния свят. Абсолютно неизвестно е, обаче, въз основа на какво е направил тази сметка.

Литература редактиране

  1. B Холандия през 1810 излиза книгата на Джон Бейк Posidonii Rhodii reliquiae, collegit J. Bake, Lugd. Batavia, 1810; Тритомното издание на фрагментите от Посидоний, преводът им, и коментарите им, е дело на Еделщайн и Kид: Ian G. Kidd and Ludwig Edelstein (eds.), Posidonius, The Fragments, vol.I (1972); The Commentary, Vol. II.1 and II.2 (1988), The Translation of the Fragments(1999)
  2. вж напр. assets.cambridge.org
  3. Edelstein L., The Philosophical System of Posidonius, American Journal of Philology. Vol. 57, No. 3 (1936), pp. 286 – 325 [JSTOR]
  4. Fischer I., (1975), Another Look at Eratosthenes' and Posidonius' Determinations of the Earth's Circumference. Ql. J. of the Royal Astron. Soc., Vol. 16, p. 152.