Последният ден на Помпей
„Последният ден на Помпей“ е голяма картина на руския художник Карл Брюлов, която е завършена през 1833 г. Намира се в Държавния руски музей в Санкт Петербург. На картината са изобразени събитията по време на катастрофалното изригване на Везувиий през 79 г.
Последният ден на Помпей | |
Художник | Карл Брюлов |
---|---|
Година | 1833 |
Техника | масло върху платно |
Размери | 456,5 × 651 cm |
Изложена | Държавен руски музей, Санкт Петербург |
Последният ден на Помпей в Общомедия |
Карл Брюлов посещава на разкопките на Помпей през лятото на 1827 г. по време на своето пътуване до Неапол и тогава решава да нарисува картина посветена на гибелта на Помпей. Платното е поръчано от Анатолий Демидов. Работата продължава от 1827 до завършването през 1833.
След завършването на работата по картината Карл Бюлов започва да я показва в своето студио в Рим. Популярността на картината нараства и по-късно тя е преместена в Милано. Собственикът на картината Демидов издейства включването на картината в Парижкия салон през 1834 г. Там произведението получава големия златен медал.
През лятото на 1834 г. картината е изпратена в Санкт Петербург, където Демидов я поднася на император Николай I.[1] Картината е изложена в Ермитажа и по-късно в самостоятелна зала на художествената Академия. Картината има голям успех. На нея посвещава своето стихотворение „Везувий зев открыл“ поетът Александър Пушкин, а писателят Николай Гогол пише статия, като я нарича едно от ярките произведения на живописта.
Галерия на части от картината редактиране
-
Художник с кутията си за рисуване.
-
Майка с двете си дъщери
-
Разрушаващо се здание на фона на мълнии и заревото на изригващия вулкан
-
Жена с дете, паднали от колесницата
-
Група на стълбите на гробницата
-
Плинио с майка си
-
Каменна настилка подобна на тази в Помпей
-
Синовете, носещи баща си
Бележки редактиране
- ↑ Брюллов К. П. Последний день Помпеи. 1833 (HTML) // Виртуальный Русский музей – rusmuseumvrm.ru. Посетен на 03.08.2018.