Пословица

Пословица е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение.

Съдържа важен и всеизвестен факт, получен от житейски опит и станал популярен. Пословиците може да представляват интересни наблюдения, етични правила и съвети или песимистични коментари за живота. Някои пословици се доближават до поговорките или афоризмите. Дублира се с погорворката, но е написана от автор. Може да се обърка с пословицата и афоризма. Разграничаването на пословиците от поговорките не е особено трудно. Пословицата представлява завършено изречение, чийто смисъл става ясен дори и прочетена (чута) извън съответен контекст, например: „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло“ (лошото, което те е сполетяло, е закономерна последица от твоето поведение) или „Умът не е в брадата, а в главата“ (интелигентността не зависи от възрастта, и младите могат да бъдат умни). Докато поговорката няма характер на пълно (завършено) изречение, в нея може да липсва сказуемото и най-често произходът ѝ не е ясен. Смисълът ѝ е въпрос на конвенция и става ясен или след многократно срещане в съответен контекст, или след разясняване. Например: „През куп за грош“ (небрежно), „На петима кози крак“ (на всеки се пада по твърде малко), „Ял от кокошка крак“ (не умее да пази тайна).

Историческо развитие

Пословиците са популярни през всички епохи и при различни народи. Използват се за „мъдра поука“ от писателите, като някои от тях ги събират и анализират.

Автори от древността

• Плутарх, голям моралист на древността, е посветил две свои съчинения на гръцките пословици;
• Аристотел, привежда в Никомахейска етика твърде оригиналната народна философия в запазената пословица: „Не можеш да познаеш някого, докато не си изял с него една лъжица сол.“

Европейски автори

• Сервантес
• Гьоте
• Пушкин

Български автори

Според Михаил Арнаудов българските повествователи търсят чрез пословиците „мъдрата или духовита мисъл на народа по села и градове и чрез тях, както и чрез песните, приказките, преданията и поверията му те успяват да вникнат пряко в духовния му свят, тъй отличен в много отношения от този на интелигенцията“.

• Братя Миладинови;
• Петко Славейков;
• Любен Каравелов;
• Ботев;
• Иван Вазов;
• Елин Пелин;
• Йордан Йовков

Примери

• Всяко чудо за три дни.
• Като не искаш мира, на ти секира.
• Яде като мечка, а работи като буболечка.
• Работата краси човека, мързелът го грози.
• Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
• На лъжата краката са къси.
• Бащина поука – синова сполука.
• Всичко е добре, когато завършва добре.
• Насила хубост не става.
• Една птичка пролет не прави.

Вижте също

• Афоризъм
• Поговорка
• Гатанка
• Басня
• Приказка
• Притча
• Крилата фраза

Външни препратки

• Текст на сборника на Петко Р. Славейков „Български притчи или пословици и характерни думи“ в Уикизточник

Източници

Тази статия, свързана с литература, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.