Потьомкинско стълбище

(пренасочване от Потьомкински стълби)
Вижте пояснителната страница за други значения на Потьомкин.

Потьомкинското стълбище е най-известният символ на Одеса, Украйна.

Общ изглед на стълбището
Стълбището от горе надолу: само площадките се виждат
Стълбището от долу нагоре: само стълбите се виждат

Замислено като параден вход в града откъм морето, стълбището става доминанта в архитектурата на Одеса. Нареждано е сред най-знаменитите стълбища в света.[1]

Представлява булевардно стълбище, водещо от града към морето. Започва от горния Приморски булевард (недалеч от паметника на херцог Дьо Ришельо) и завършва до долната Приморска улица. След нея се разполага пътническият терминал на Одеското пристанище.

Описание редактиране

Има 10 хоризонтални площадки. От първоначалните 200 стъпала са останали 192 заради повдигане на крайбрежната част, където е съоръжена улица на мястото на бившия Къпален бряг. Дълго е 142 метра, високо е 27 м. Изградено е перспективно: в най-ниската част стълбището е широко 21,6 метра, а в най-високата част – 13,4 м.

Стълбите са привлекателни за посетителите заради оптичните илюзии, които създават. При поглед отгоре остава впечатление за еднаква ширина по цялото протежение на стълбището, парапетите изглеждат успоредни и се виждат само площадките. При поглед отдолу стълбището изглежда по-дълго и по-широко, отколкото е в действителност, като се вижда само плътна каскада от стълби.

 
Кадър от филма със стълбите
 
Кадър от филма с количката

История редактиране

Проектирано е през 1835 година от архитектите Франческо Бофо (Италия) и Аврам Мелников (Русия), построено е от инженерите Джон Ъптън и Григорий Морозов през 1837 – 1841 г.[2]

До началото на XX век стълбището няма официално име, в един и същи период е наричано с различни имена. В миналото е познато със следните наименования:

  • в XIX – началото на XX век: стълбище на Николаевския булевард, Гигантско, Ришельовско, Воронцовско стълбище;
  • от 1919 до 1941 г.: стълбище на булевард „Фелдман“ или Приморско стълбище, после Потьомкинско стълбище;
  • други наименования: Булевардно (до 1955), Пристанищно (Портово), Голямо стълбище.

Става известно в целия Съветски съюз и в чужбина с филма „Броненосецът „Потёмкин““ от 1925 година. По режисьорски замисъл заема централно място с потресаващата картина на полицейска стрелба по мирни жители на стълбището и спускащата се по стъпалата към морето детска количка с бебе.

Оттогава наименованието Потьомкинско стълбище придобива широко разпространение. Преди Втората световна война на стълбищния парапет е била монтирана табелка с надпис на украински език „Приморско стълбище. 1841 г. Арх. Ф. К. Боффо“.

Източници редактиране

  1. King, Charles. Odessa: Genius and Death in a City of Dreams. New York: W.W. Norton, 2012. p. 17
  2. Вестник Одесского Университета, Том 17
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Потёмкинская лестница“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Potemkin Stairs в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​