Уикипедия

Правища

Тази статия е за града в Република Гърция. За селото в България вижте Правище.

Правища или Правище (на гръцки: Ελευθερούπολη, Елевтеруполи, катаревуса: Ελευθερούπολις, Елевтеруполис, до 1929 година Πράβι, Прави, катаревуса: Πράβιον, Правион[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Кушница (Пангео) в област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Елевтеруполската епархия.

Правища
Ελευθερούπολη
Правища
Правища
Правища
40.9161° с. ш. 24.2556° и. д.
Правища
Източна Македония и Тракия
40.9161° с. ш. 24.2556° и. д.
Правища
Гърция
40.9161° с. ш. 24.2556° и. д.
Правища
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина70 m
Население4303 души (2021 г.)
ПокровителСвети Мина[1]
Правища в Общомедия

География редактиране

Правища е разположен на 17 километра западно от град Кавала в югоизточното подножие на планината Кушница (Пангео) на река Лъджа (Мармара).[3] В Правища е имало общо 8 каменни моста, които са пресичали двата потока, минаващи през града. Седем от тях, включително обявеният за исторически паметник в 1981 година двусводов Фанцов мост са разрушени, заради прокарването на нова пътна мрежа и оцелява единствено мостът „Агия Параскеви“ в западната част на града, в махалата Аясма.[4]

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов Правища е патронимично лично име от личното име *Прав(о). Жителското име е пра̀вищя̀нин, пра̀вищя̀нка, пра̀вищя̀не.[5] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти *Правишти от личното име Прав(о).[6]

Римска епоха редактиране

На мястото на Правища има остатъци от късноантично селище.[7]

В Османската империя редактиране

 
Хан в Правища, гравюра на Едуард Кларк, 1813 г.

В подправената Калиманова грамота от XVI век се среща Правица, което вероятно е Правища. Името се среща у Хаджи Калфа в средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща.[6]

В Правища е имало голям османски арсенал. От XVII век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за османската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията.[8] В края на XIX век Правища е център на малка каза в Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Прави (Pravi) живеят 1200 гърци.[9] В паланката работят три училища.[10]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Правища:

 
Катедралата „Свети Николай“ (1759) на стара снимка със старата камбанария
„ Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с църква и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.[11] “

В 1891 година Георги Стрезов пише за Правища:

„ Правища, паланка на Ю от Драма 5 часа път. Сградена е между клонове, които се спущат между двата паралелни хребета на Пърнар до едноименна река. Седалище на гръцки митрополит, „Елевтериополски“. Тук става пазар, а на Митровден панаир, който трае 1 седмица. Обращението през панаира е до 3000 л. т. Жители 3000, гърци, с църква и училище. Правишката нахия съставят 16 гръцки села и едно българско, Нътен, с 40 къщи. Вероятно е да има и други български села; с верни сведения обаче не ми бе възможно да се сдобия.[12] “

В края на XIX век през градчето минава Васил Кънчов и пише: „Правища брои около 600 къщи турци, гърци и малко власи. Папунджийството успева. Освен в Правища гърци има и в селата Косорик - голямо село, работят с чулове и чували; Пикимак - има 300 къщи, един час път далеч от Куманица; Палихор – със 150 къщи, между тях малко турци...“[13]

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Правища живеят 1250 турци, 1100 жители гърци християни и 1200 цигани.[14]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Правища има 1100 гърци и 1200 цигани.[15]

Градчето е освободено от четата на Панайот Байчев на 31 октомври 1912 година по време на Балканската война. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан Дукас Дукас, след което в града се настаняват български военни части.[16] Петър Байчев става военен комендант на Правища.

В Гърция редактиране

 
Картичка от Правища.

В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 160 семейства със 745 души.[17] В 1929 година паланката е прекръстена Елевтеруполис на името на едноименната крепост.

Българска статистика от 1941 година показва 5145 души.[3]

Основно производство на населението традиционно е тютюнът.[3]

В 1961 година в източната част на града е регистрирана махалата Палиамбела с 668 жители. В 1971 година тя има 486, а в 1981 година - 533 жители, докато в 1991 година е без жители.[18]

Прекръстени с официален указ местности в дем Правища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пузина[19] Πουζίνα Авра Αὔρα[20] връх в Люти рид, ЮЗ от Правища[19]
Песалук[19] Πεσαλούκ Крионери Κρυονέρι[20] горното течение на река Лъджа[19]
Чешме[19] Τσεσμὲ Дросопиги Δροσοπηγή[20] река в Люти рид, от която се образува Елевтерската река[19]
Шашли[19] Σασλὶ Дасомено Рема Δασωμένο Pέμα[20] река в Люти рид, от която се образува Елевтерската река[19]
Чинар[19] Τσινὰρ Платанорема Πλατανόρεμα[20] река в Люти рид[19]
Имам чешма[19] Αμαμ Τσισμὰ Дикорфо Δίκορφο[20] възвишение в Люти рид (394 m), ЮИ от Правища[19]
Сюджак[19] Σιοτζάκ Рема[20] Ρέμα[21] река в Люти рид[19]
Картал тепе[19] Καρτάλ Τεπέ Агриотулипес Αγριοτουλίπες[21] възвишение в Люти рид (148 m), ЮИ от Правища[19]
Ченгене бурун[19] Τσιγγενὲ Μπουρὰν Гифтос Γύφτος[21] връх в Люти рид, ЮИ от Правища[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 3113[3] 2389[3] 4612[3] 4999[3] 4599[3] 5448[3] 4888[3] 4411[3] 4879[3] 5932 4360

Личности редактиране

Родени в Правища
Починали в Правища
  •   Георги Петров Красновски, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[22]
  •   Димитър Василев Василев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[23]
Свързани с Правища

Побратимени градове редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 233. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Γεφύρι στην Αγία Παρασκευή (Ελευθερούπολη) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 207.
  6. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  7. ↑ Ο Ιερός Ναός του Αγίου Νικολάου στην Ελευθερούπολη και η συμβολή του στη ιστορία της πόλης // Θεόδωρος Δ. Λυμπεράκης. Посетен на 28 февруари 2016. (на гръцки)
  8. ↑ Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 92.
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  11. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 48 – 49. (на руски)
  12. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 33.
  13. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  14. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  16. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 114.
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 232. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
  21. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 92
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 207, л. 1; оп. 1, а.е. 302, л. 7; оп. 3, а.е. 14, л. 6
  24. ↑ Amicale Franco Hellene d`Antony, Elefteroupolis Jumelé avec Antony Архив на оригинала от 2012-11-30 в Wayback Machine.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Правища&oldid=12161129“.