Пребогатият часослов на херцог дьо Бери

Пребогатият часослов на херцог дьо Бери (на френски: Les Très Riches Heures du duc de Berry) е богато илюстрован часослов, чиято изработка е възложена от Жан, херцог на Бери около 1410 г. Вероятно най-важният илюстрован ръкопис на XV в., наричан още „le roi des manuscrits enluminés“ („кралят на илюстрованите ръкописи“). Състои се от 206 листа (412 страници) с размер 29x21 см, 131 от които са с големи миниатюри, а много други са с гранични украси или с украсени начални букви, които въпреки малкия си размер са връхна точка на международната готика (период на готическото изкуство). Около триста главни букви са украсени. Върху книгата се работи в период от над един век най-вече от братята Лимбург, Бартелеми ван Ейк и Жан Колом. Книгата днес е ръкопис 65 в Музей „Конде“, Шантии, Франция.

Пребогатият часослов на херцог дьо Бери
Les Très Riches Heurs du Duc de Berry
Създаден15 век
Франция
Видчасослов
Пребогатият часослов на херцог дьо Бери в Общомедия

Илюстрации редактиране

За часослов е било естествено да се съберат илюстрации на сезоните, но тези в Пребогатия часослов са изключителни и новаторски по своя обхват, сюжет, композиция и артистично и техническо изпълнение. Повечето изобразяват замъците на херцога на заден план и са изпълнени с подробности за насладите и месечния труд, от двора на херцога до неговите селяни, съответствие на молитвите за съответния момент. Всяка илюстрация е увенчана със съответното си полукълбо, показващо слънчева колесница, знаците и положението на Слънцето по зодиака и изброяващо дните на месеца:[1]

Галерия редактиране

Автори редактиране

 
Откриването на Животворния кръст

Ръкописът е илюстрован между 1412 и 1416 г. от братята Лимбург за техния покровител. Писането, илюстрираните главни букви, граничните украси и позлатяването най-вероятно са изпълнени от други специалисти, които са неизвестни. Братята Лимбург оставят книгата недовършена и неподвързана при смъртта си и след тази на херцог дьо Бери през 1416 г. творбата преминава в ръцете на братовчеда на херцога, Рене I Анжуйски, за когото върху книгата работи т.нар. Майстор на сенките, който най-вероятно е Бартелеми д’Ейк през 40-те години на 15 век. Четиридесет години по-късно Карл I, херцог на Савоя възлага на Жан Колом да довърши картините между 1485 и 1489 г. Картините на Колом и на Майстора на сенките (Бартелеми д’Ейк) са лесно различими от тези на братята Лимбург.[2]

Източници редактиране

  1. Фамилна енциклопедия Larousse. Том 6: Живопис, архитектура, скулптура, София,2001 г.
  2. С. Дзуффи. Большой атлас живописи. – М.: Олма-Пресс, 2002. – С. 44. – 431 с. – ISBN 5-224-03922-3.

Външни препратки редактиране