Простагма на Стефан Душан до кефалията Райко

Простагмата на сръбския крал Стефан Душан до кефалията Райко (на сръбски: Простагма краља Стефана Душана кефалији Рајку) е гръкоезичен средновековен документ от втората половината на 1345 г. – заповед на крал Стефан Душан до Райко, кефалия на Трилисион (Сярско) и Вронду (Горно или Долно Броди, Сярско), с която сръбският крал признава едно дарение от 50 перпера, направено от кралица Елена на епископа на Фереми (днешното село Пирин) Киприян, и заповядва на кефалията да изплати на същия още 25 перпара, които му удържал като данък, както и да престане да безпокои епископа по тези въпроси.

Простагма на Стефан Душан до кефалията Райко
Вид	документ, простагма
Автор(и)	Стефан Душан
Създаване	октомври 1345 г.
Език	Средногръцки език

Документът не е съхранен в оригинал, а под формата на препис, направен в картулария на манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Сяр, съдържащ преписи на актове от периода от XIV – XIX век, който днес се съхранява в колекцията на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. Други три известни преписа на същата простагма са били част от два ръкописа от фонда на Белградксата народна библиотека, който е унищожен по време на германските бомбардировки през април 1941 г.

Представлява оризмо-простагма, което буквално се превежда като писмо-разпореждане. Предполага се, че то е издадено в периода септември-декември 1345 г., като според българския изследовател Васил Гюзелев най-вероятно това е станало през октомври 1345 г., преди провъзгласяването на Стефан Душан за цар в Сяр.

Поводът за издаването на разпореждането е жалба, отправена от епископа на Фереми Киприян срещу кефалията Райко. В сръбската историография се утвърждава мнението, че спорът, който Киприян е отнесъл до краля, по същество е данъчен – кефалията Райко най-вероятно не е зачел данъчни привилегии, предоставени на епископа от кралицата, в това число връщане на 50 перпера данък върху имотите му, и му е удържал още 25 перпера данък за ползване на държавни пътища. Именно оплкването на епископа от продължаващото облагане на имотите му и настояването да си получи удържаните 25 перпера заедно с дарените от кралицата, стават причина Стефан Душан да издаде заповедта до Райко, която фактически признава данъчния имунитет на епископа на Фереми, постановява да му бъдат върнати удържаните суми, а на кефалията и другите държавни служители забранява занапред да безпокоят по тези въпроси епископа.

Превод на български език

„	+ Служителю мой Райко, кефалия на Трилисион и Вронду, Кралство ми беше уведомено от боголюбивия епископ на Фереми господин Киприян, че той е бил обдарен от кралицата, а пък иска да получи освен това още 25 перпера. Относно състоянието на областта Киприян каза за тези неща и каква войска имате в областта, и че нищо не повелявате, а по-скоро това, че дали поради някакъв ламтеж към областта и поради лошо стопанисване правите нещо, което е необмислено, безумно и недостойно спрямо епископа. Обаче кралство ми реши и разпореди: както отпусна 50 перпера на споменатия епископ на Фереми, така му добавя и 25 перпера. И нека не го безпокои някой за това или да го ощети – било от Вас, било от областта, било от други, които по това време управляват, при предоставянето на настоящото наше оризмо и простагма, че нему са дарени тези 50 перпера и още 25, кралство ми се разпореди нека му се изплатят. И нека повече не чуя, че безпокоите епископа спроти интереса му, както се оплаква. И му върнете настоящата простагма на кралство ми като потвърждение.+ +Крал Стефан	“

Източници

• Гюзелев, Васил (2006). Българинът Райко, братанец на Момчил юнак и кефалия на крепостите Търлис и Броди в Сярска област през XIV век. – Studia balcanica, 25. София, 259 – 264 
• Живојиновић, Драгић (2005). Калиник, игуман манастира Хиландара. – Историски часопис, 52, 109 – 134, https://www.academia.edu/1347855/Kalinik_iguman_manastira_Hilandara_Kallinikos_higoumène_du_monastère_de_Chilandar_ 
• Живојиновић, Драгић (2006). Регеста грчких повеља српских владара. – Miscellanea, XXVII(n°s 2 – 4), 64 – 66, https://www.academia.edu/1348430/Regesta_grčkih_povelja_srpskih_vladara 
• Живојиновић, Драгић (2011). Простагма краља Душана кефалији Рајку. – Стари српски архив, књ. 10, 29 – 36, https://www.academia.edu/2486677/Prostagma_kralja_Dušana_kefaliji_Rajku_Prostagma_du_roi_Stefan_Dušan_adressé_au_képhale_Rajko_ 
• Соловјев, Александар; Мошин, Владимир (1974) [1936]. Грчке повеље српских владара (Reprint). London: Variorum Reprints, pp. 22 – 26 
• Στεργίου, Στέργιος (2019). Η διαμόρφωση των εκκλησιαστικών διοικήσεων στην Ανατολική Μακεδονία κατά την ύστερη Βυζαντινή καί Οθωμανική περίοδο. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, https://ikee.lib.auth.gr/record/301911/files/GRI-2019-23247.pdf 
• Ταπεινός, Ελευθέριος (1883). Περί της επισκοπής Φερεμών μετ’επιδιορθωτικών σημειώσεων. – Εκκλησιαστική Αλήθεια, 4 (1882-1883), 344-345, https://books.google.com/books?id=EUoWAAAAYAAJ&pg=PA344 
• Bénou, Lisa (1998). Le codex B du monastère Saint-Jean-Prodrom (Serrès). – Textes, documentes, études sur le monde byzantin, néohellénique et balkanique, 2. Associastion Pierre Bellon, 238 – 239, https://www.scribd.com/document/348611595/Codex-B-de-St-jean-Prodrome-Ed-Benou 
• Guillou, André; Odorico, Paolo; Mavromatis, Lénos & Bénou, Lisa (1995). LE CARTULAIRE B DU MONASTÈRE SAINT-JEAN-PRODROME AU MONT MÉNÉCÉE (SERRÈS) RÉGESTES. – Byzantion, 65(1), 196 – 239, http://www.jstor.org/stable/44172208 
• Popović, Mihailo (2010). Die Siedlungsstruktur der Region Melnik in spatbyzantinischer und osmanischer Zeit. – Зборник радова Византолошког института, 47, https://www.researchgate.net/publication/275681572_Die_siedlungsstruktur_der_region_melnik_in_spatbyzantinischer_und_osmanischer_zeit