Пршемисловци
Пршемисловци (на чешки: Přemyslovci) – средновековна чешка владетелска династия, чиито представители управляват Чехия от IX в. до 1306 г., а през отделни периоди и Полша, Унгария, Австрия и Силезия.
| Пршемисловци | |
| Бохемия и Моравия | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Бохемия и Моравия Полша, Унгария, Австрия, Силезия |
| Парентална династия | няма |
| Титли | княз, херцог, крал |
| Основател | Борживой |
| Последен владетел | Вацлав III |
| Настоящ потомък | няма |
| Основана | 870 |
| Разпадане | 1521 г. |
| Националност | Чехи |
| Кадетски линии | няма |
| Пршемисловци в Общомедия | |
Според Чешка хроника на Козма Пражки името на династията произлиза от името на Пршемисъл Орач – съпруг на легендарната чешка княгиня Либуше и първи законодател на чехите. Според историята на Козма Либуше приела властта от баща си Крок. Една от основните функции на княза по това време е да раздава правосъдие, което се извършвало на специално място под един стар дъб. Един от мъжете на племето обаче се разбунтувал срещу женското правосъдие и Либуше била принудена да изпрати хора, които да ѝ намерят жених. Това бил Пршемисъл Орач, когото пратениците намерили на нивата и го взели, за да го направят свой княз. Той измислил първите чешки закони и наредби.
Първият исторически засвидетелстван представител на династията обаче е княз Борживой I, покръстен през 874 г. от св. Методий. До XI в. Пршемисловците се титулували с княжеско достойнство. През 1085 г. княз Вратислав I, a през 1198 г. и княз Владислав II, били удостоени с титлата Крал на Чехия лично от Свещения Римски император. Въпреки това титлата все още не се предава по наследство.
През 1198 г. княз Отокар I получава кралската титла в знак на благодарност от император Фридрих II, който през 1212 признал титла Крал на Бохемия за наследство на потомците на Отокар II. През 1300 чешкият крал Вацлав II е коронован и за крал на Полша. Царуването на Пршемисловците в Полша обаче е кратко – то продължава до 1306 г., когато смъртта на Вацлав III отбелязва края на династията в Бохемия, където се възцаряват Люксембургите, и в Полша, където на власт се връщат Пястите.
Легендарни владетели редактиране
- Пршемисъл Орач
- Незамисъл
- Мната
- Войен
- Внислав
- Кршесомиъл
- Неклан
- Хостивит
Чешки князе редактиране
| Херцог на Бохемия | |||
| Пршемисловци | |||
| Картинка | Име | Дати | Забележки |
 |
Борживой I | c.870 – 888/9 | Първият християнски владетел на Чехия (Бохемия), за когото има сигурни исторически сведения. Основател на династията на Пршемисловците. |
 |
Спитигнев I | 894 – 915 | Син на Борживой I. |
 |
Вратислав I | 915 – 921 | Брат на Спитигнев I. |
 |
Вацлав I Свети (Венцеслав) |
921 – 935 | Син на Вратислав I; известен като Св. Венцеслав Добрия, покровител на чешките земи. |
 |
Болеслав I Страшни | 935 – 972 | Брат на Вацлав I. |
 |
Болеслав II Благочестиви | 972 – 999 | Син на Болеслав I. |
 |
Болеслав III Червенокосия | 999 – 1002 | Син на Болеслав II и Адива Английска. |
| Владивой (Бохемия) | 1002 – 1003 | Of the династия Пясти (?). Първи братовчед на Болеслав III. | |
| |
Болеслав III | 1003 | Втори път |
 |
Болеслав Храбри | 1003 – 1004 | Of the династия Пясти; внук на Болеслав I. Херцог, по-късно крал на Полша (като Болеслав I Храбри). Като бохемски владетел – Болеслав IV. |
 |
Яромир | 1004 – 1012 | Брат на Болеслав III. |
 |
Олдржих | 1012 – 1033 | Брат на Яромир. Известен и като Одалрих, Удалрих, Улрих. |
| |
Яромир | 1033 – 1034 | Втори път |
| |
Oлдржих | 1034 | Втори път |
 |
Бржетислав I | 1034 – 1055 | Син на Олдржих. |
 |
Спитигнев II | 1055 – 1061 | Син на Бржетислав I. |
 |
Вратислав II | 1061 – 1092 | Брат на Спитигнев II. Крал 1085 – 1092 като Вратислав I. |
 |
Конрад I Бърненски (Конрад от Бърно) |
1092 | Брат на Вратислав II. |
 |
Бржетислав II | 1092 – 1100 | племенник на Конрад I, син на Вратислав II. |
 |
Борживой II | 1101 – 1107 | Брат на Бржетислав II. |
 |
Святополк Оломоуцки (Святополк от Оломоуц) |
1107 – 1109 | Първи братовчед на Борживой II. |
 |
Владислав I (Владислав) | 1109 – 1117 | Брат на Борживой II. |
| |
Борживой II | 1117 – 1120 | Втори път |
| |
Владислав I | 1120 – 1125 | Втори път |
 |
Собеслав I (Собеслав) | 1125 – 1140 | Брат на Владислав I. |
| Владислав II. | 1140 – 1172 | племенник на Собеслав I, син на херцог Владислав I. Крал 1158 – 1172 като Владислав I. | |
 |
Бедржих (Фредерик) | 1172 – 1173 | Син на Владислав II. |
| Собеслав II. | 1173 – 1178 | Първи братовчед на бащата на Берджих и син на Собеслав I. | |
| |
Бедржих | 1178 – 1189 | Втори път |
 |
Конрад II Ото (Конрад-Oto) |
1189 – 1191 | Потомък на Конрад I (Оломоуцки клон). |
| Вацлав II. | 1191 – 1192 | Брат на Собеслав II. | |
 |
Пршемисъл I Отакар (Отокар I) | 1192 – 1193 | Сина на Владислав II. |
| Индржих Бржетислав | 1193 – 1197 | Първи братовчед на Пршемисъл I. Отакар. | |
 |
Владислав (III) Анри | 1197 | Брат на Пршемисъл I. Отакар. |
| |
Пршемисъл I Oтакар | 1197 – 1198 | Втори път. Става крал през 1198 г., и наследниците му запазват титлата. |
Чешки крале редактиране
| Kрал на Бохемия | |||
| Пршемисловци | |||
| Картинка | Име | Дати | Забележки |
| |
Пршемисъл I Отакар | 1198 – 1230 | Кралската му титла е призната от Филип Швабски, потвърдена със Златната була от Сицилия от 1212 г. |
 |
Вацлав I (Венцеслав I Пршемисъл) |
1230 – 1253 | Син на Пршемисъл I. Отакар. |
 |
Пршемисъл II Отакар (Отокар II) | 1253 – 1278 | Син на Вацлав I. Също херцог на Австрия, Херцог на Щирия, Херцог на Каринтия и херцог на Карниола. |
 |
Вацлав II | 1278 – 1305 | Син на Пршемисъл II Отакар. Също Херцог на Краков (от 1291) и крал на Полша (1300 – 1305). |
 |
Вацлав III | 1305 – 1306 | Син на Вацлав II. Некоронован (като Бохемски крал). Също крал на Унгария (като (V.) Ласло) и крал на Полша. |
Външни препратки редактиране
- ((cs)) Full premyslid family tree|Генеалогия на Пшемисловците Архив на оригинала от 2013-10-16 в Wayback Machine.